нервността си всички се ус михнаха. - Откъде да зная дали клетъчният и телефон работи? - попита тя,
послуша малко и за всеобща изне нада каза: - Виж, Клиф, защо не престанеш постоянно да
проверяваш сестра ми? Писна ми... - Тери отново замълча, после рече: - Върви по дяволите, Клиф. - И
затвори. - Достави ми страхотно удоволствие - обърна се тя към Кийт, Ани и съпруга си. - Е, нали
знаете кой беше?
- Нагруби ли те? — попита Лари.
- Нещо такова.
Той се намръщи.
- Вече не е нужно да го смяташ за род нина - каза му Ани.
Лари кимна. Кийт можеше само да си представи какво означават тези думи за него.
- Откъде се обаждаше? - попита той Тери.
- Каза, че си бил вкъщи. Прибрал се по-рано, отколкото смятал.
- Как ти се стори?
Тя сви рамене.
- Същият. Ядосан.
- Най-после има повод - отбеляза Ани.
Кийт погледна кухненския часовник и видя, че вече е осем без петнайсет. А Клиф Бакстър беше в
Спенсървил и болезнено усещаше отсъствието на жена си. Нямаха много време.
- Добре, трябва да тръгваме - каза той.
Излязоха навън и отново се сбогуваха, този път малко припряно.
След минута Ани и Кийт потеглиха. Мечето лежеше помежду им.
Само допреди пет минути Кийт смяташе, че имат всич ки шансове да се измъкнат без инциденти.
Сега вероятността за това бе петдесет процента, риск, какъвто обикновено не поемаше.
30.
Окръжно шосе 6 беше право и равно. В неделната вечер почти нямаше други автомобили и Кийт
шофираше на дълги светлини със сто и десет километра в час.
- Всичко наред ли е? - попита Ани. - Недей да ме заблуждаваш.
- Не исках да тревожа сестра ти - отвърна той.
- Значи има нещо.
- Въпросът е колко време ще му трябва на Клиф, за да се сети какво се е случ ило. Навярно т и
можеш да отговориш.
Тя се замисли за миг.
- Сега е почт и осем. Никога не съм закъснявала толкова, без да го предупредя.
Кийт не каза нищо.
- Предполагам, че наист ина се нуждаехме от пред нина.
- Така нямаше да е интересно.
Ани го погледна и видя, че се усмихва. Но и двамата знаеха, че положението не е забавно.
- Като оставим шегите настрана - рече той, - ти пое маш прекалено голям риск и вината е моя. Ако
можех да те откарам до фермата, без да ни видят, щях да го направя и да ти кажа да се прибереш
вкъщи.
- Не. Даже да можеше, нямаше да се съглася. Вече съм с теб и повече няма да се върна. И не носиш
вина за нищо. Разбра ли?
- Да.
Продължиха на изток и пресякоха границата на окръг Доусън.
- Какво ще направи сега благоверният ти съпруг? - попита я Кийт.
- Ще звъни на клетъчния ми телефон през две минути - нали зат ова прояви такава щедрост и
поръча на „Бакстър Мотърс― да го монтират в колата ми. Междувременно ще телефонира на
родителите, познатите и приятелите ми, включително на пастора. Когато иска да ме открие, той няма
и капчица срам и не е много деликатен по телефона.
- Сигурно всички си мислят, че го мотаеш - усмихна се Кийт.
- Не, смятат го за побъркан. - Ани замълча, после прибави: - Клиф си мисли, че по този нач ин ме
посрамва и наказва за това, че не му съобщавам всеки път, щом отивам някъде. Но всъщност
глупакът накрая излиза самият той.
- Още по-д обре. Тези разговори ще му отнемат известно време... Сестра ти коя е поред в списъка?
- Обикновено втора след родителите ми. Така че му остава да позвъни на още десетина души.
Кийт кимна.
Ани се усмихна.
- Тери най-после го направи. - Тя им ит ира плът ния глас на сестра си: - „Върви по дяволите, Клиф.―
- Пос ле се засмя. - Това ще го накара да беснее около половин час. Не обича жените да м у държат
такъв тон.
- Че кой обича?
- Ти. И об ичаш да отвръщаш по същия нач ин. Но не си гаден, а забавен. Все още ме караш да се
смея. - Ани го ощипа по бузата.
Той се усмихна. Чувстваше се добре. До междущатска магистрала 75 оставаха още петнайсетина
километра.
Тя взе мечето и го сложи в скута си.
- Спом няш ли си го?
Кийт погледна кафяво-бялата плюшена играчка.
- От щатския панаир.
- Позна.
- От стрелбището. Имаше страхотен мерник. Още ли обичаш да стреляш?
- Не. Мисля, че вече органически не мога да понасям оръжие.
- Представям си.
- Въоръжен ли си? - попита тя.
- Не.
- Защо?
- Нямам намерение да влизам в престрелка с полицията.
- Ами ако е той? .
- Няма да минем през малкот о му царство.
- Ако реши да ни търси, Кийт, той м оже да иде нав сякъде.
- Е, а ти въоръжена ли си?
Ани не отговори веднага.
- Вчера сутринта бях. Тази вечер ме свари малко не подготвена.