Кийт се замисли, после попита:
- Щеше ли да го използваш?
- Ако се беше опитал да ни спре, да.
- Е... аз също. Да ти кажа честно, щях да си взема пистолета, но той изчезна. Предполагам , че го е
откраднал мъжът ти.
- Какво? Искаш да кажеш, че е влизал в къщата ти, така ли?
- Не съм убеден, че е той, но няма много други заподозрени. - След кратко мълчание Кийт прибави:
- Няма да ни трябва пистолет. Всичко ще е наред.
- Добре...
Той погледна към нея.
- Пред и около два месеца, горе-долу когато пристигнах, у вас е имало инцидент с огнестрелно
оръжие, някъде в ранните утринни часове. Ще ми разкажеш ли какво се случи?
Тя сведе глава, дълго гледа към пода и накрая отвърна:
- Не.
- Добре.
- Ще ти разкажа... но не сега.
- Разбирам.
- Откъде науч и?
- Градът е малък.
- Хората говорят за Бакстърови, нали?
- Знаеш как е. Ти винаги си била светицата, а той - сатаната.
- А ти си м оят ангел пазител.
- Благодаря. Ще опитам. - Кийт имаше нужда от още информация, затова попита: - Какво ще
направи Клиф, след като изтормози всички по телефона? Ще повика ли собствените си полицейск и
сили?
- Възможно е... това е последното средство. Но го е правил. Сега навярно обикаля с полицейската
си кола и търси линкълна ми - първо при мотелите, като че ли бих отишла с любовника си в местен
мотел. Междувременно ще звъни на всеки, за когото му дойде наум. Когато окончателно побеснее,
ще се свърже с полицията — няма да отиде там, защото не иска да се изправи пред собствените с и
хора с идиотските си истории как се страхувал, че съм катастрофирала или нещо подобно. Искам да
кажа, че от болницата, бърза помощ или полицията биха го уведомили, ако се е случило нещо такова.
Той е пълен идиот и хората му го знаят.
- Изглежда, отлич но познаваш поведението му в такива случаи - отбеляза Кийт.
- Да, след всич ки тези години. Имах ед ин м ного д обър приятел в участъка, по-възрастен сержант, и
той ми разказваше за безумията му. Клиф се избави от него и от всички добри възрастни ченгета
веднага щом можа. Забеляза ли, че повечето от типовете му са млади? Клиф внимателно ги е избирал.
Веднъж ми каза, че било като дресирането на кучета - взимаш ги млади, храниш ги със собствените
си ръце, караш ги да се страхуват и да са верни само на теб. - Ани замълча за миг. - И после прибави,
че с жените било същото.
Кийт не отговори.
- Освен това се опит ваше да ги направи също толкова злобни, колкото е той - продължи тя. - Но не
вярвам, че е възможно, освен ако поначало не са били такива. Повечето от тях са съвсем нормални -
харесват ме, но трябва да играят по свирката на шефа.
Кийт не бе напълно убеден в това, но тъй като не възнамеряваше да минава през окръг Спенсър,
нямаше да има възможност да провери. Освен ако не ги арестуваха други ченгета, разбира се, и не г и
предадяха в спенсървилския участък.
- Добре - каза той, - знач и след телефонните разговори Клиф най-после звъни в полицията и, какт о
предполагам, на окръжния шериф.
- Да. Той е братовчед на майка му.
- И по някое време целият окръг започва да търси белия т и линкълн.
- Да. Преди да ми инсталират телефон в колата, те ме спираха и много любезно ме молеха д а
позвъня на съпруга си, защото трябвало да ми каже нещо... Мнозина се подхилваха - при това не на
мен, а заедно с мен.
- От думите ти излиза, че е адски забавно да си омъжена за местния шеф на полицията.
- Всъщност понякога наистина беше така. Да ми прости Господ, но м и доставяше искрено
удоволствие да гледам как се прави на глупак. - Тя замълча, после каза: - Извинявай. Обикновено не
съм такава.
- Няма нищо. Ще бъда откровен с теб. Много зависи от т ова колко време ще м у трябва, за да реши
да иде до фермата ми.
- Зная.
Той се опита да се постави на мястото на Клиф Бакс тър. Замисли се за онова, което Ани му бе
разказала за обичайното му поведение. Той всъщност не вярваше, че между жена му и Кийт
продължава да има нещо. И все пак накрая щеше да стигне до фермата. А после? Ако завиеше по
отбивката, щеше да види, че в къщата е тъмно и че шевролета го няма. Щеше да си помисли, че Кийт
Ландри е взел на сериозно заплахата му и е избягал - логично заключение за него, като се имаше
предвид невероятното му самом нение. Но ревността и параноичността му можеха да го накарат да
заключи нещо друго и в този случай щеше да има право. Ако се сетеше да влезе в обора, щеше да