получи отговор на всичките си въпроси. Писмото нямаше особено много да подобри настроението
му. Кийт обмисли всичко това и реши, че имат още не повече от час преди полицейските радиос -
танции в съседните окръзи да запращят.
Половин час след като бяха потеглили от дома на Тери и Лари, наближиха пресечката с 75. На юг
тя водеше направо към Дейтън или до шосе 15, по което щяха да стигнат до Кълъмбъс. Пътят дотам
беше два часа, а до Дейтън близо три. Летищата в двата града бяха по-големи от това в Толедо и
оттам имаха по-голям шанс да хванат полет за Вашингтон или дори за Балтимор или Ричмънд. В
момента нямаше значение за къде. Но бе прекалено опасно да пътуват толкова много време.
Летището в Толедо се намираше само на около половин час път, но Кийт не знаеше дали ще успеят
да вземат самолет на изток. И все пак трябваше да има някакви полети. Основната му цел беше да
напуснат района колкото е възможно по-бързо.
- Мисля, че трябва да се насочим към Толедо, защото пътят дотам е по-кратък - каза той на Ани.
Тя кимна разбиращо.
- Но не зная какви самолет и има оттам, нит о кога или закъде.
- Не ме интересува нит о закъде са, нито кога са.
- Добре. - Кийт зави на север по магистралата. Пъ тят бе добър, с по две платна във всяка посока, и
нямаше много движение. Продължаваше да поддържа сто и десет километра в час. Връщаха се
обратно към окръг Спенсър, но нямаше да минат през него. Той се опита да прецени каква територия
би покрило полицейското издирване и я попита: - Кога за последен път си разгова ряла с някого днес
преди да дойдеш във фермата?
Ани се замисли за миг.
- Към пет позвъних на децата... просто да им чуя гласовете... Том го нямаше, но разговарях с
Уенди.
- Господин Бакстър ще се обад и ли на дъщеря си?
- Обикновено не го прави, но т ози път е възможно. Да, ст рува м и се, че ще и позвъни, защото може
да си помисли, че съм отишла да я видя. Споменах му, че ми се иска да ида при нея, но идеята не му
допадна.
- Значи Уенди ще му каже, че си била вкъщи към пет и половина.
- Да. Освен това горе-долу тогава оставих съобщение на телефонния секретар на Том.
Кийт погледна часовника на таблото. Беше осем и половина. Ак о Бакстър бе провел както трябва
разследването си, щеше да разбере, че жена му е в неизвестност от пет и половина, с други думи, през
последните три часа, което означаваше, че с автомобил би могла да се е отдалечила на триста
километра от Спенсървил. Това включваше Толедо, както и Форт Уейн и Индиана, къ дето имаше
също толкова голямо летище. И с всеки из текъл половин час радиусът на издирването автоматич- но
щеше да се увеличава. Разбира се, ако изобщо имаше издирване.
Ани го погледна и каза:
- Няма нужда да го правиш, Кийт.
- Искам да го направя.
- Но ако не съм с теб, няма да се налага да бягаш. Остави ме на следващот о крайпът но кафе. Ще
позвъня в спенсървилската полиция и ще им кажа...
- Какво ще им кажеш? Че си загуб ила колата си в моята ферма и че ги молиш да дойдат да те
приберат ли?
- Не ме интересува какво ще се случ и. Не искам да те излагам на такава...
- Виж, Ани, враждата ми с Клиф Бакстър е от много години. Не го правя заради теб.
- О...
- Прост о искам да му отмъкна жената и да го яд осам. Аз за минавам за Вашингт он, ти отлиташ за
Рим. Прати ми картичка. Става ли?
- Шегуваш се, нали?
- Саркастичен съм и изоб що не съм забавен. А ти прекалено мислиш за другите. Но оценявам
загрижеността ти. - Той замълча за миг. - Ти изхвърли венчалната си халка. Вече се разбрахме, че
няма връщане назад. Въпросът е приключен. Завинаги.
- Ясно. - Ани се замисли и отбеляза: - Добре се спра вяш. Предполагам, че в миналото ти се е
налагало да вършиш такива неща.
- Отвличах чужди съпруги поне вед нъж седмично.
- Искам да кажа опасни неща. Работата ти беше ли опасна?
- Не и ако човек я върши както трябва. През последните пет-шест години почт и не съм ставал от
бюрото си. Започнах да ръждясвам.
- Треперя.
- И има защо. - Той ст исна ръката и. - Справяш се чудесно.
- С теб се чувствам в безопасност.
- Добре. Сестра ти също изглеждаше страхотно. Здрави гени имало това семейство Прент ис.
- Майка ми също не се е състарила м ного. Сключваш добра сделка, господин Ландри.
- Зная. - Кийт замълча, после прибави: - Стори м и се, че даде на Лари картбланш да изиграе
няколко рунда с господин Бакстър.
- Сега Клиф няма да се приближи и на петдесет кило метра до него, а Лари никога не си е търсил