белята. Двамата с Тери се разбират чудесно. Освен всичко останало, жените от рода Прентис са
отлични съпруги. - Сякаш прочела мислите му, Ани прибави: - Прав си. Една от тях сбърка в избора
си на съпруг.
Макар да знаеше, че не трябва, Кийт попита:
- Някога обичала ли си го?
- Не. Никога.
- Но той те об ича.
- Да. Но нито искам, нит о се нуждая от такава любов. Прекалено дълго останах при него. След като
Уенди отиде в колежа, щях да направя нещо, със или без теб. Вярваш ли ми?
- Да. Постоянно го загатваше в писмата си. Може б и тъкмо това ме накара да се върна.
- Никакво „може би―, Кийт. Това беше последната ни възможност. И ти го знаеше.
- Така е.
- Този път ще успеем, нали?
- Разбира се.
- Ако не бях толкова уплашена, щях да подскачам от радост.
- Можеш да подскачаш на седалката в самолета. - Той постави касета в касетофона. — Парчета от
шейсетте. Смесен албум. Става ли?
- Чудесно.
„Лавин Спуунфул― запяха „Вярваш ли във вълшебства?― и Ани каза:
- Хиляда деветстотин шейсет и пета. Бяхме в първи курс. Нали?
- Точ но така.
- Децата ми обичат такива песни.
Следващата песен бе „Тогава можеш да ми кажеш „сбогом― на „Казинос―.
- Това е от... май от шейсет и седма. Бяхме пред послед на година в колежа - рече Кийт.
- Да.
Заслушаха се в касетата. Десетина минути по-късно Ани го докосна по ръката и посочи към знака
за отбивка пред тях.
- „Боулинг Грийн―.
Той кимна. Странно, че имената на някои места можеха да събуждат толкова много спомени.
Сърцето му се разтуптя и когато завъртя глава, за да и каже нещо, видя, че по бузата и се плъзва
сълза. Той я погали по тила.
- Знаеш ли... ако е наполовина толкова щастлива, колкот о аз бях с теб, дъщеря м и ще запази
чудесни спомени за цял живот.
- Сигурен съм, че ще е щастлива, ако прилича на теб.
- Надявам се... тази страна толкова се промени... Не зная дали към по-добро, или по-лошо от
времето, когато бяхме млади.
- И аз не зная, но честно казано, вече не ме интересува. Готов съм да живея собствения си живот и
се надявам, че светът ще ни остави на мира.
- Сигурно си видял твърде много лоши неща по света, Кийт.
- Така е. И ако трябва да съм откровен, и аз съм дал приноса си за световните проблем и.
- Наист ина ли?
- Може би не нароч но.
- Кажи ми едно добро дело, което си направил нароч но.
- Е, така направо не мога... виждал съм добри дела... светът не е лош, Ани, не твърдя такова нещо.
Въпреки всичко ужасно, което съм виждал, срещал съм и изключителни прояви на смелост, доброта,
честност и любов. - Той замълча за миг. - И чудеса - като например това, че отново те открих.
- Благодаря. Отдавна не съм чувала такива дум и. - Тя го погледна. - Зная, че животът ти не е бил
розов, Кийт, и че сигурно носиш в душата си белези, рани и разочарования, които ти се иска да
забравиш или за които копнееш да говориш. Винаги можеш да ми разкажеш. Ще те изслушам.
- Благодаря. Същот о се отнася и за теб.
Пред тях се появи голям зелено-бял надпис: „Летище Толедо―.
- Наближаваме - каза Ани.
- Да.
Трябваха им още само едно-две чудеса.
31.
Докато наближаваха, Кийт не забеляза да излитат или кацат самолети, но това не го обезпокои,
защото знаеше, че тук няма много полети, и си спомняше, че има само шест изхода.
Спряха пред входа на терминала, общ и за пристигащи, и за заминаващи.
Нямаше носачи, всъщност нямаше и автомобили и хора.
- Почакай ме тук за момент — каза Кийт.
Малкият терминал бе почти празен и всичко освен кафенето беше затворено. Положението не
изглеждаше обещаващо.
Кийт погледна таблото за заминаващи. Летището се обслужваше от седем компании. Той
продължи да препрочита разписанието, отказвайки да приеме факта, че последният самолет за
Дейтън е излетял само преди час. По дяволите!.
Най-близката каса бе на „Ю Ес Еър―.
- Имате ли полети за където и да е? - попита Кийт.
- Не, господине - отговори служителката.
Той плъзна поглед към другите шест гишета. Повечето бяха затворени.
- Тази вечер изобщо има ли някакви самолет и?
Жената го изгледа насмешливо.
- Не, господине. Къде желаете да отидете?
Кийт не искаше следващият и телефонен разговор да е с полицията, затова отвърна:
- Мислех си, че има късен полет за Вашингтон.
- Не, господине. Последните полети от Толед о об ик новено са към осем без петнайсет. Да ви
резервирам ли място в самолета за Вашингтон утре сутрин?