- Може би. - Той се замисли за м иг. - Отворени ли са гишетата за автомобили под наем?
- Не, господине. Послед ният самолет прист игна пре ди четирийсет и пет минут и.
Това означаваше, че трябва да пътуват с блейзъра, а с него нямаше да стигнат далеч.
- В седем и петнайсет има полет за Националнот о ле тище - каза служителката. - Прист ига в девет
без пет. Има места. Да ви запазя ли?
Кийт знаеше, че не трябва да оставя следи, а и във всеки случай до сутринта на всяка каса щеше да
има снимка на Ани Бакстър, ако не и негова.
- Господине?
- Не, благодаря. Тук има ли служба за чартърни полет и?
- Да, господ ине. Ето там е. Затворено е, но има телефон.
- Благодаря. - Той от иде до гишето на чартърната служба, вдигна слушалката и набра написания
номер. Отговори му телефонен секретар, който му каза да оста ви името, номера и съобщението си.
Кийт затвори и си помисли, че бягството от Сайгон бе по-лесно, отколкото да се измъкне от Толедо в
неделя вечер, въпреки че тогава към американското посолство настъпваха комунис тически танкове.
Отиде до един от телефоните и позвъни в дома на се мейство Инграм. Отговори му Тери.
- Здрасти - с престорено бодър глас и каза той.
- Кийт! Къде сте? Всичко наред ли е?
- Да. Скоро ще излет им. Ани е на изхода и просто исках още веднъж да ви благодаря.
- О, много м ило. Толкова съм щастлива, че успяхме да ви помогнем и...
- Почакай... добре, сега съобщават нашия полет. Дай да благодаря и на Лари.
- Естествено. Той е до мен.
Когато Лари взе слушалката, Кийт го попита:
- Лари, можеш ли, без да безпокоиш жена си, да ми кажеш дали си чул нещо?
- Да. Почакай.
Той измърмори нещо на Тери, после каза.
- Добре, вече мога да разговарям. Преди десетина м инут и обявиха общо издирва не и м и позвъниха
да ме питат дали искам да изляза на патрул през нощта.
- Добре... какво и кого търсят?
- Зелен шевролет „Блейзър― последен модел с твоя регист рационен номер. Търсят Ани Бакстър и
Кийт Ландри.
Кийт кимна. Очевидно бяха открили линкълна и.
- Нещо за вероят но местонахождение? - попита той.
- Ами, както обикновено - службите за автом об или под наем, лет ищата в радиус от четирист от ин
километра около Спенсървил, разширяващ се на всеки половин час, гари, всички пътища и
магистрали, такива неща.
- Защо ни търсят?
- За отвличане. Изглежда, са открили колата и в твоята ферма.
- Би ли ме посъветвал да ида в полицията и да им обясня?
- Не. Не го прави. Ще те задържат , докато прист игне той и разкаже своята версия. Те са ченгета,
също като него.
- Ами ако тя напише заявление, че...
- Разговарях с Бакстър. Каза, че децата му прист ига ли от колежа. Не зная дали е вярно, но ако е
така и ако ги доведат в участъка при вас, ще стане истинска каша. Ако можете да се измъкнете, не се
бавете.
Кийт се замисли. Ани нямаше да се върне при Бакс тър - но защо да причинява тези мъки на нея и
децата и? Имаше други възможности. Или поне така си мислеше.
- Добре - каза той на Лари. - Още вед нъж т и благодаря.
- Добре ли си?
- Да. Скоро ще излет им.
- Чудесно. Успех.
Кийт затвори. „Преди десетина минути.― Това означа ваше, че няма време да се измъкне от
летището.
Бързо пресече пустия терминал, като се чудеше дали не трябваше да опита в Дейтън или Кълъмбъс.
Но така още щеше да е на път и дори да стигнеше до някое от двете летища, там вече щяха да ги
търсят. Всъщност след минути щяха да ги търсят и тук.
Така че нямаше смисъл да анализира решенията си - решенията се взимат на основата на онова,
което ти е известно и което ти подсказват опитът и интуицията. План А не беше успял. План Б беше
прост. Да се скрият.
Излезе навън и видя до колата човек от охраната на летището. Мъжът погледна към него и се
приближи.
- Ваш ли е този автом об ил? - попита служителят.
- Да.
- Госпожата казва, че заминавате за Ню Йорк. Обяс них и, че последният самолет е излетял преди
час.
- Наист ина. Току-що разбрах.
Ани слезе и застана до Кийт.
- Този господин казва, че сме изпуснали послед ния полет — рече тя.
- Да. Да се прибираме вкъщи. - Той я хвана под ръка.
Мъжът посочи регистрационния номер.
- Виждам, че сте купили тази кола в Толед о.
Кийт погледна номера, на който имаше реклама на фирмата.
- Точ но така.
- Госпожата казва, че идвате от окръг Чатъм.
- Да. Купих автомоб ила от Толедо. - Той отвори пред ната дясна врата и Ани се кач и.
Кийт забеляза радиоста нцията на колана на мъжа. Не искаше да е наблизо, когато излъчеха