съобщението за издирването.
- Трябваше да си резервирате места по телефона, вмес то излишно да се разкарвате — каза мъжът.
Кийт се бе сблъсквал с прекалено много такива въпроси по света и познаваше мисленето на хората,
които ги задаваха. Нямаше представа какво му е казала Ани, освен че искат да отидат в Ню Йорк и че
са от окръг Чатъм. Междувременно самият той вече беше питал за полет до Вашингтон.
Кийт погледна Ани и каза с най-добрия си акцент от Средния Запад:
- Нали ти казвах, че трябва да се обадим предварително.
Тя разбиращо кимна и се наведе към отворения прозорец.
- Както вече ви обясних, в послед ния момент решихме да заминем за Ню Йорк. Точ но като на кино.
Никога преди не сме пътували със самолет.
- Можете да пренощувате в някой мотел — посъветва ги мъжът. - Утре сутрин има полет за Ню
Йорк на „Ю Ес Еър―.
- Да върви по дяволите - отвърна Кийт. — Приб ираме се вкъщи. — После седна зад волана и
потегли. Човекът от охраната остана на тротоара. - Беше прекалено любопитен - каза Кийт.
- Не, ти прекалено дълго си живял във Вашингт он. Той просто се опит ваше да пом огне. Когато
разговаря с мен, беше мил.
- Сигурно си права. — Така или иначе, той щеше да запом ни лицата им и шевролета.
- Какво ще правим сега? - попита Ани.
- Отиваме в мотел.
- Не може ли просто да от идем в Ню Йорк с колата?
- Едва ли. - Кийт я погледна. - Чух се с Лари. Обявили са ни за издирване, колата също.
Ани не отговори.
Той зави на изток по магистралата и пое към Толедо.
- Не може ли да вземем автомобил под наем? - попита тя.
- Преди разговора с Лари м ислех, че можем. Но тряб ва да сме предпазливи.
Ани кимна.
Наближиха хотел „Шератон―. Кийт отби и паркира така, че колата да не се вижда от фоайето.
- Почакай ме тук.
- Точ но като едно време - опита да се усмихне тя.
- Нещо такова. - Кийт влезе в хотела. На лавица до рецепцията откри телефона за резервации.
Вдигна слушалката и запази места в „Шератон― на кливландското летище, като съобщи номера на
кредитната си карта. После се свърза с бюрото на „Ю Ес Еър― и резервира две места за полета от
Кливланд за Ню Йорк в осем и пет найсет сутринта. Бе почти сигурен, че разговорите му могат да се
проследят. И дори да можеха, полицията щеше да го търси на междущатската магистрала за Кл ив-
ланд или по-вероятно да го причака в „Шератон―. Този начин за отклоняване на вниманието беше
толкова глупав и прост, че понякога действаше, а за да успее, му бяха нужни само две неща -
полиция, достатъчно ефикасна, за да засече резервациите, но достатъчно лековерна, за да повярва, че
са действителни. Що се отнасяше до последното, според него ченгетата смятаха, че търсят обикнове н
гражданин, а не човек, който си е изкарвал прехраната точно с такива неща.
Кийт излезе, върна се при шевролета, извади куфарчето си и седна зад волана.
- Би ли го поддържала?
Ани взе куфарчето. Той потегли от паркинга и продължи на изток по магистралата.
- Няма ли да останем тук? - попита тя.
- Не. — Кийт и обясни какво е направил.
- Това професия ли т и е, или хоб и?
- Професия. - Той замълча за момент. - И си м ислех, че няма приложение в цивилния живот.
Вече се виждаха небостъргачите на Толедо. Движението тук бе по-натоварено и крайпътната ивица
беше по-гъсто застроена.
Кийт се замисли дали да не смени регистрационните номера на шевролета. Това означаваше да
открие автомобил, паркиран за през нощта, така че собственикът му да не съобщи в полицията.
Междувременно можеха да продължат да пътуват цяла нощ и да пристигнат във Вашингтон преди
зазоряване. Но ченгетата така или иначе търсеха зелен „Блейзър― и ако ги забележеха, щяха да
проверят номера в компютъра.
- За какво мислиш? — попита Ани.
- Преценявам възможностите. Да бягаме или да се скрием?
- Защо просто не идем в полицията и не им обясним?
- За това и дума не може да става.
- Защо?
Той и обясни и попита:
- Готова ли си за такава семейна сцена?
Ани се замисли за миг.
- Ако беше само той, щях да го понеса. Но ако доведе децата ми... не зная...
- Защо не се скрием за през нощта и да помислим? Тези издирвания бързо забуксуват. Може би до
утре сутрин щатската полиция ще проведе няколко разговора със спенсървилския участък и онз и
човек от охраната на летището. Спокойно могат да разберат, че господин Бакстър не казва истината.
Тя кимна.
- Възможно е...
- Пък и не м и допада идеята да попад нем в ръцете на ченгетата по това време на нощта без съдия