Выбрать главу

или адвокат.

Ани се насили да се усмихне.

- Разсъждаваш като престъпник.

- Наистина съм бил престъпник в много страни, но никога в родината си. Но правилата са същите.

Мисля, че ако се спотаим, времето ще е на наша страна. Но няма да направя нещо, което не ти

харесва.

- Отдавна не съм чувала тези дум и. - Тя се зам исли за м иг. - Навярно т рябва да спрем за през

нощта... и ако се налага, утре сутрин ще се срещна с него и ще обясня на полицията.

- Ако имаме късмет, няма да се наложи да го вид иш нито утре, нито никога.

- Добре.

- Значи сега търсим мотел за люб овни двойки. Да т и е известен някой?

Ани се усмихна.

- Поне шест-седем.

- И един е достатъчен. Отвори куфарчето. - Кийт и даде комбинацията.

Тя повдигна капака.

- Това ще те разсмее. Има фалшиво дъно. - След като и обясни как да го отвори, т ой каза: - Трябват

ми слънчевите очила и малкият кафяв плик.

Ани ги извади.

Кийт взе очилата и си ги сложи.

- Сега отвори плика. И без да се смееш.

Тя се подчини и извади мустаци със същия светлокестеняв цвят като косата му.

- Отлепи целофана и м и ги сложи.

Ани го направи и той се погледна в огледалото.

- Какво м ислиш?

- Нямам думи.

- Много ме утешаваш. Продължавай да се оглеждаш за мотел. - Той извади от джоба на якет о си

гребенче и се среса.

- Какво ще кажеш за това? - попита Ани. - Вдясно пред нас.

Кийт видя подвижна светеща реклама, на която пишеше „Мотел „Уестуей― - 29 долара―. Отбиха и

скоро стигнаха до паркинга. Кийт спря така, че шевролетът да не се вижда от фоайето, и каза:

- Добре. Сега е като едно време. Връщам се след две минути.

- Някога взимаше ключа за четирийсет и пет секунди.

Той и се усмихна, слезе от колата, забеляза паркира ния наблизо форд „Ескорт― и отиде на

рецепцията.

Младият служител вдигна поглед от телевизора.

- Трябва ми стая - каза Кийт , като се опита да си придаде нетърпелив вид.

Младежът му подаде регистрационен формуляр.

- Колко струва за няколко часа?

- Пак толкова.

- Виж, току-що я вод их на вечеря, приятел. Не може ли по-евт ино?

- Докога ще останете?

- Сигурно до полунощ. Дотогава ли т и е смяната? Можеш да провериш.

- Да, до полунощ съм, но не ви карам да бързате.

- Знаещ ли какво, може да се позабавим малко. Ще ти дам двайсет и пет за цялата нощ.

- Добре.

Кийт попълни формуляра и прояви известно творчество, като в графата за автомобил посочи форд

„Ескорт―. Служителят, който можеше да го идентифицира по мус таците и очилата, си тръгваше в

полунощ. Дотук добре. Даде на младежа парите, взе ключа за стая 7 и излезе.

Върна се в колата и паркира на няколко места от това на тяхната стая. В неделя вечер нямаше

много автомобили, пък и мястото не се виждаше от магистралата. Но така или иначе, нямаше

намерение да остави шевролета тук.

Взеха багажа си, включително касетите, документите и всичко останало.

Кийт отвори и влязоха.

- Прекрасно е - каза Ани, след като включ и лам пата.

Всъщност мотелът бе долнопробен. Кийт откри телефонния указател на лавицата на нощното

шкафче и прелисти жълтите страници.

- Какво търсиш?

- Трябва ми... а, ето го. - Той затвори указателя и каза: - Ще се върна след пет найсетина -двайсет

минути.

- Къде отиваш?

- Да оставя колата някъде по-надалеч от тук.

Тя го хвана за ръката.

- Идвам с теб. Ако дойдат, не искам да съм сама.

- Добре.

Спряха до рекламното табло край магистралата. Кийт слезе, издърпа щекера на таблото и го

изключи, после седна зад волана и каза:

- Достатъчно клиент и за тази нощ.

Ани го погледна, но не отговори.

Той пое надясно към Толедо.

- Ще се наложи да се върнем пеш.

- Добре.

В срещуположното платно се появи полицейски автомобил и ги подмина. Кийт погледна в

страничното огледало, но патрулната кола продължаваше да се отдалечава.

- Според телефонния указател на магистралата има представителство на „Шевролет―. Номерът е

нечетен, така че трябва да е от лявата страна.

Тя кимна.

- Подходящо място да я оставиш. По-умен си, отколкото изглеждаш, Ландри.

- Благодаря.

- Още ли т и трябват мустадите и очилата?

- Да, за фантазиите ти по-късно.

Ани се усмихна и го ощипа по ръката.

- Ти си моята фантазия.

Наближиха паркинга на „Шевролет―. Кийт намали скоростта и отби вляво. Както предполагаше,

вече бе затворено и в паркинга за автомобили втора употреба имаше празни места.