Имаше още три възможности: да позвъни в полиция та, както предлагаше Ани, да се свърже с
Портърови или с Чарли Адеър. Но в момента нито една от тях не му изглеждаше приемлива. Можеше
да телефонира в полицията на сутринта, но Портърови нямаха нужда от повече проблеми по което и
да било време, а Чарли Адеър поставяше прекалено много условия. И се пак това бяха изходи и
можеше да вземе решение на сутринта.
Ани излезе от банята и той се изправи.
- Да нямаш рожден ден? - попита я Кийт.
- Не. Защо?
- Облечена си така, както си се род ила.
- О! Забравих да си облека пижамата. Ужасно ме е срам. Не ме гледай.
Той се усмихна. Прегърнаха се и се целунаха.
- Кийт - каза тя, - каквот о и да се случи тази нощ или ут ре, сега ще сме заедно.
- Имаме цялото време на света.
32.
Клиф Бакстър седеше сам в кабинета си в спенсървилския полицейски участък.
Целият петнайсетчленен състав беше на крак, някои в участъка, други по пътищата.
Той пиеше кола и зяпаше отсрещната стена. Доставя ше му някакво извратено удоволствие да знае,
че се е оказал прав. Жена му бе лъжкиня и курва, а Кийт Ландри беше нищожество. „Знаех си.―
Безпокоеше го обаче фактът, че през последните седмици двамата някак си се бяха свързали точно
под носа на неговите тъпи ченгета, бяха успели да се уговорят и да избягат. Не можеше да обвинява
себе си - той го бе разбрал още от първия ден.
Нямаше проблем да открие колата на А ни. Една от екстрите на линкълна, за които тя не знаеше,
беше радиоизлъчвателят, устройство за проследяване, купено от спенсървилската полиция. А
приемникът се намираше в неговия автомобил.
Бакстър си спомни как видя белия лъскав линкълн до трактора на Ландри. „Мамка ти, Клиф.―
Подпис - Кийт Ландри. „Ще видиш ти, задник такъв.―
Той прибра листа в джоба си преди хората му да го забележат - не от срам, каза си Клиф, а защото
беше чисто лично писмо и нямаше връзка с отвличането.
Това, разбира се, не бе отвлича не и хората му сигурно го знаеха, но не и другите ченгета в щата.
Интеркомът иззвъня и сержант Блейк каза:
- Търси ви капитан Делсън от щатската, шефе.
- Добре. - Клиф Бакстър вд игна слушалката и чу гласа на капитан Делсън от щатската полиция на
Охайо.
- Открихме нещо.
Бакстър се наведе напред.
- Да?
- Преди около половин час хората ни провериха летището в Толедо и един от охраната им казал, че
е виждал заподозрените. Колата и описанието отговарят. Дори запомнил част от регистрационния
номер. Същият е.
- На самолет ли са се качили?
- Не, пропуснали послед ния полет и казали на човека, че се прибират вкъщи.
- Добре, добре. Значи сте ги засекли в района на Толедо, така че...
- Да... въпросът е, че според онзи човек жената, коя то той разпознал по пратената от вас снимка
като госпожа Бакстър, не изглеждала да е под принуда...
- О, глупост и. Онова копеле е прит искало пистолет към нея...
- Но заподозреният , онзи Ландри, извест но време не е бил в шевролета и жената е седяла вътре
сама.
Бакстър се прокашля.
- Хм... какъв е този човек от охраната? Ченге ли е? По дяволите, откъде едно просто ченге м оже да
знае...
- Вижте, началник, изглежда, заподозрените са иска ли да се качат на самолет. Това изобщо не
прилича на отвличане в юридическия смисъл на термина.
Бакстър забави отговора си няколко секунди.
- Ще поемете ли този риск? Ако накрая я уб ие, иска те ли вие да сте онзи, който е прекрат ил
издирването?
- Чуйте, началник, зарад и вас обърнахме всеки ка мък в щата и не обичам да ме заплашват. Като
ченге на ченге, трябва да ви кажа, че според мен жена ви е избя гала с този човек.
Бакстър мълчеше.
- Използвахме номера на социалната осигуровка на Кийт Ландри, който ни дадохте - продължи
капитан Делсън, - и пратихме факс във ФБР, но изглежда, не можем да получим много информация
за него. Данните, с които разполагаме обаче, показват, че е пенсиониран полковник от армията на
Съединените щати, ако, разбира се, е същият човек. Няма криминално досие, нищо. Продължаваме да
го проверяваме.
- Да... значи полковник, така ли?
- Точ но така.
- И какво е заключението? Какво искате да ми кажете?
- Ами... не зная. Какво ще кажете да ни прат ите по факса официално обвинение с вашия подпис?
- Хм... защо щатът не предяви обвинение?
- Щатът няма в какво да обвини т ози човек, нит о госпожа Бакстър.
- Нима? Искате да кажете, че не можете да предявите обвинение в отвличане?