- Можем, естествено, но изглежда, сте се объркали. Вижте, началник, зная, че ви е тежко, но
двайсет минути разговарях по телефона с мъжа от охраната и имам всички основания да вярвам, че
онези двама души, които е видял, са заподозрените. И нещо повече, че госпожа Бакстър, чиято
снимка е разпознал, доброволно е прид ружавала Ландри. Можем да продължим да ги търсим, като
проява на колегиална любезност - и това си остава само между нас, - но съм длъжен да разпространя
нова заповед, само за откриване и установяване на наблюде ние върху двамата. Не можем да ги спрем
освен ако няма важна причина. Иначе ни заплашва съдебен процес. Разбирате ли?
Бакстър се замисли за миг, после дълбоко си пое дъх.
- Издирваме Ландри във връзка с нарушения на пра вилника за движение по път ищата,
възпрепятстване на правосъдието, тормоз и проникване в чужда собственост.
Последва мълчание. Накрая капитан Делсън отвърна:
- Добре, пратете ни подроб ност ите по факса. Но без обвинения, които не сте в състояние да
докажете.
- Вижте, ще ви пратя заповед за арест, под писана от местния съдия. Само трябва да ги задържите.
И ние ще дойдем да ги приберем.
- Няма да ги задържа, но ще ви съоб щим , ако ги открием. Има още нещо - някой си Кийт Ландри е
направил резервации за хотел „Шератон― на летището в Кливланд и е запазил места за полет на „Ю
Ес Еър― до Ню Йорк. - Той изложи подробностите и прибави: - Наблюдаваме пътищата между
Толедо и Кливланд. Ще пратим хора и в „Шератон―. Освен това, тъй като са били забелязани на
летището в Толедо, като обичайна оперативна процедура щатската и местната полиция проверяват
околните мотели. Ако са разбрали, че ги из дирват, заподозрените може да не продължат за Клив ланд.
Бакстър кимна.
- Да... добре. Съобщете ми вед нага, щом науч ите нещо.
- Непременно. - Капитан Делсън замълча за миг. - Навярно ще искате сам да се заемете с това.
- Да... съобщете ми, когато и където ги откриете. Искам да разговарям с нея... Искам да видя дали
съзнава какво извършва преди да избяга от съпруг и две деца. Защото, ако сте прав и тя доброволно
отива с онзи човек, да върви по дяволите. Но искам да го чуя от собствената и уста. Разбирате ме.
- Да.
- Добре... по дяволите. Женени сме от двайсет год ини... имаме син и дъщеря в колеж... в момента са
си вкъщи - излъга той, - ужасно са разстроени... майка и едва не получи инфаркт. Сестра и
непрекъснато плаче, баща и е бесен. Какво им става напоследък на тези жени?
- Не зная.
- Е, благодаря ви за всичко. Просто искам да поговоря с нея.
- Ще ви държим в течение.
- Ще остана тук цяла нощ. - Бакстър си издуха носа, така че да се чуе в телефона, и каза със задавен
глас: - Просто искам пак да я видя. Господи...
- Добре. Успокойте се.
Той затвори и удари с юмрук по бюрото.
- По дяволите! Ще я уб ия! Ще разпъна на кръст онзи педал...
Вратата се отвори и сержант Блейк подаде глава.
- Всичко наред ли е, шефе?
- Да. Разкарай се оттук... не, почакай. - Бакстър се замисли за миг. - Накарай Скенли да напише
заповед за арест на Ландри - за възпрепятстване на правосъдието, проникване в чужда собственост и
други такива глупости. Кажи му да събуди съдия Торнсби, да го накара да я подпише и да я прати.
- Слушам, господин началник.
- Почакай! После вземи още трима души, две коли и устройствот о за проследяване. Тръгваме за
Толедо.
33.
Докато той се събличаше, Ани седеше по турски на леглото, прегърнала плюше ното мече в скута
си.
- Не съм пила хапчета — каза тя. — Споменах ли т и го вече?
- Не. Последния път не ст игнахме дотам. Трябваше да ти кажа, че преди да напусна Вашингтон м и
направиха изследвания. Добре съм.
- Предполагах... но т рябваше да ти кажа... Не съм свикнала с... Искам да кажа, че не правя такива
неща.
- Разбирам.
Тя кимна.
- Когато разбрах, че той... че ход и с други жени, си направих изследвания, после накарах
гинеколога си да му каже, че не мога да пия хапчета и да нося диафрагма, затова той трябва да с и
слага презерватив. Беше унизително. Той ужасно се ядоса, но разбра каква е действителната
причина... трябва ли да разговаряме за това?
- Струва м и се, че въпросът е приключен. - Кийт се усм ихна. - От мен ли забременя?
Ани отвърна на усмивката му.
- Надявам се. Искаш ли пак да опиташ?
Той се качи на леглото, премести мечето и двамата седнаха един срещу друг. Започнаха да се галят,