целуват и масажират, като удължаваха любовната игра, ся каш наистина имаха цялото време на света,
сякаш нямаше вероятност някой да почука на вратата.
Тя се приближи към него, приповдигна се и седна от горе му, без да откъсва устни от неговите.
През следващия половин час, без да го съзнават, те отново се превърнаха в неопитни младежи -
опипваха, проучваха, докосваха, експериментираха с орален секс и взаимно мастурбиране,
преструваха се, че откриват нови пози.
- Не съм се любила така, от както бях с онзи ч овек, за когото т и разказах - рече Ани. - Къде си се
научил на такива неща?
- От едно шест найсетгод ишно м омиче. Аз бях на седемнайсет.
- Радвам се, че не си го забравил.
- Не съм. Никога не съм забравял и нея.
Лежаха, хванати за ръце. На тавана имаше огледало и те бяха разменили няколко шеги за него, но
на Кийт му се стори, че Ани е малко засрамена. Той погледна нагоре и я видя до себе си, с разсипана
върху възглавницата коса и затворени очи. Изглеждаше доволна и на лицето и грееше усмивка. Като
че ли спеше, гърдите и се повдигаха и спускаха, краката и бяха леко разтворени и пръстите и
помръдваха - нещо, което си спомняше от едно време. Всъщност точно така си я спомняше от утрото,
в което си беше тръгнал.
Той бавно седна и се огледа. Стаята бе оскъдно мебелирана и всички по-тежки предмети бяха
завинтени за пода, включително телевизорът. Искаше му се да залос- ти вратата с нещо, но тук
нямаше дори стол. Хрумна му, че ако клиентите на мотела имат навик да товарят евтините мебели на
пикапите си, мотелът се нуждае от по-сериозна осигуровка от онези двайсет и девет долара. Това
означаваше, че служителите навярно излизат и за писват регистрационните номера на автомобилите,
които рядко отговаряха на написаното във формуляра. Не беше оставил шевролета пред вратата на
стаята им, но на паркинга поначало нямаше много коли. Но пък блейзърът не бе стоял там и десет
минути, така че нямаше смисъл да се тревожи. От опит знаеше, че не трябва нито да подценява, нито
да надценява полицията. В случая не беше заложен животът му, нито съдбата на Свобод ния свят -
можеха най-много да ги отведат в местния участък и след малко разправии всичко щеше да се оп-
рави. Кийт не искаше да ги водят в полицията, но спокойно приемаше тази възможност.
Междувременно му доставяше удоволствие мисълта, че е надхитрил Бакс тър. Той погледна
часовника си на нощното шкафче. Единайсет и трийсет и пет. Дотук добре.
- Не съм била толкова щастлива от последното ни лято заедно в Кълъмбъс - каза тя.
- И аз.
- Наист ина ли?
- Да. Наистина.
- Мислиш ли, че животът ни оттук нататък ще е щас тлив?
- Разбира се.
Тя помълча за миг, после попита:
- Но трябва да издържим тази нощ и утре, нали?
- Каквот о и да се случ и тази нощ или утре, даже за кратко да ни разделят , пом ни, че те обичам и че
пак ще сме заедно. Обещавам.
Ани седна и го целуна.
- И ти го пом ни.
- Непременно.
Тя отпусна глава на гърдите му.
- Отново се чувствам като хлапе, сякаш не са минали двайсет и пет години, а само двайсет и пет
часа.
- Чудесна мисъл.
- Хайде да се престорим, че наистина е така. Че светът зад вратата не съществува и че всичко е като
едно време.
- За Бога, как успях да пропусна тези год ини?
- Шшт. Не си ги пропуснал. Сега съм тук. Винаги съм била тук... - Ани го потупа по гърдите. - Ето,
това е важното. Винаги съм била в сърцето ти и ти в моето.
Кийт кимна и понечи да отговори, но гласът му секна и за пръв път от над две десетилетия по
бузата му се плъзна сълза.
Клиф Бакстър седеше на предната дясна седалка в първия от двата автомобила. Шофираше сержант
Блейк. Зад тях седяха полицаите Уорд и Круг.
На таблото пред Бакстър лежеше устройството за проследяване. Не беше връх на техниката -
градският съвет не хареса цената на големия модел, който трябва ше да се монтира в бус с голяма
въртяща се антена на покрива и всевъзможни екрани и приставки. Представляваше обикнове н
високочестотен радиоприемник, който просто сигнализираше на около километър и полови на от
предавателя и звукът се усилваше с приближава нето към него. И все пак вършеше работата, за която
бе купен - да следи жена му. Устройството вървеше заедно с два малки излъчвателя и Бакстър на
няколко пъти беше използвал втория, за да следи други хора за забавление, но през повечето време
лежеше в бюрото му, докато в петък не му хрумна идеята да го постави в автомобила на Ландри.