Разбира се, когато започна да търси линкълна, той веднага отиде във фермата на Ландри и тъй като
всеки от предавателите излъчваше на различен канал, Бакстър още преди да завие в отбивката
знаеше, че там е само нейната кола. И тогава разбра точно какво се е случило.
Стигнаха до летището в Толедо. Бе решил, че това е логичната отправна точка. Обиколиха
паркингите, но нямаха нужда от устройството за проследяване, защото мястото пустееше. Насочиха
се към паркинга за автомобили под наем и минаха между редовете коли.
- Не виждам блейзъра - каза Блейк.
- И аз. Добре, излизаме на магистралата и завиваме надясно към Толедо.
- Ясно.
Двата полицейски автомобила поеха на изток по магистралата на летището.
Клиф Бакстър взе клетъчния си телефон и се свърза с участъка. Дежурен беше Скенли и той го
попита:
- Нещо ново?
- Не, господ ин началник. Щях да ви съоб щя...
- Да. Знам. Просто обичайна проверка.
- Да, сър.
- И както т и казах, ако се обадят от щатската полиция или откъдето и да било другаде, не
споменавай къде съм.
- Да, сър.
- Просто м и съобщи и ще се върна. Недей да ги лъ жеш.
- Да, сър.
- И не заспивай. - Той затвори и се обърна към Блейк. - Отбий към онзи „Шератон―.
Сержантът влезе в паркинга и отбеляза:
- Не засичаме сигнала, шефе.
- По дяволите, не вярвам на това нещо. Вярвам само на собствените си оч и и уши. Хвърли ме пред
фоайето и обиколи паркинга.
- Слушам, сър.
Бакстър слезе и влезе в хотела. На рецепцията стоеше привлекателна млада жена.
- Как си, скъпа? - попита той.
Тя се усмихна.
- Отлич но. А вие?
- Бил съм и по-добре. Търся ед ин т ип, избягал с жена. Чу ли за това?
- Естествено. Гледах го по телевизията.
- Много добре. Надявам се, че си го получ ила и по факса.
- Да. - Момичето затършува из документ ите на ре цепцията и откри факса. - Получих описанията и
имената им, марката и модела на автомобила...
- И не си ги виждала, така ли?
- Не, преди около час го казах на ченгет о от щатската полиция. Ще внимавам.
- Непременно, миличка.
Тя погледна униформата му и попита:
- От Спенсървил ли сте? Не е ли...
- Разбира се. Там е станало отвличането. Ако се случи да минаваш оттам, обади ми се.
- Вие сте... вие сте онзи Клиф Бакстър, чият о жена...
- Точ но така.
- Ужасно съжалявам. Надявам се, че не и се е случ ило нищо - сигурна съм, че всичко ще е наред...
- Да, веднага щом я открия, наист ина всичко ще е наред. Чао.
Бакстър излезе навън и отиде при колите.
- Няма нищо - докладва Блейк.
- Там също. Да тръгваме.
Върнаха се на магистралата и минаха покрай няколко мотела.
- Искате ли да спра? - попита сержантът.
- Не, ще продължим към Толедо и ще вид им дали проклетата джунджурия няма да запищи. Ако не
ги засечем, ще се върнем и ще започнем да проверяваме мотелите. Господи, никога не съм виждал
толкова много мотели.
- Мислите ли, че са тук?
- Не зная. Но ако бях на негово място, щях да се скрия в района, особено ако съм подслушвал
полицейските радиостанции и зная, че ме издирват. А ако не го е разбрал, ще го научи, когато го
спрат. И в двата случая няма да стигне много надалеч.
- Така е. - Блейк се замисли за м иг. - Не разб ирам как си е м ислил, че ще успее да се кач и на
самолета с нея, без някой да забележи, че я отвлича.
- Защо не си гледаш скапания път?
- Слушам, господин началник.
- Заплашвал я е с пист олет. Ето как. И сигурно я е упоил.
- Да, естествено.
Нямаше нищо естествено и почти всяко ченге в щата вече го знаеше, помисли си Бакстър. Истината
бе, че след всичко това той не виждаше бъдеще нито за себе си, нито за кариерата си. Но за момента
силата и законът бяха на негова страна и той имаше смелостта да постъпи като истински мъж. До
сутринта положението щеше да се промени, затова трябваше да ги открие пре ди това. И тъй като с
работата му като ченге беше свършено, когато ги намереше, можеше да направи с тях каквото
поиска.
След няколко километра видяха в далечината високите сгради на Толедо.
Приемникът на таблото запиука - слаб сигнал, последван от тишина.
Блейк и Бакстър се спогледаха, но не казаха нищо. Фалшивите тревоги бяха нещо обичайно,
оообено в гъсто застроени райони. Минута по-късно устройството отново сигнализира, после пак и
накрая високо запищя.
- Спри.
Сержантът отби край пътя и вторият автомобил ги последва.
Продължиха да слушат електронния сигнал. Бакстър се огледа.