- Върни назад.
Сержантът го направи и когато се изравниха с таблото, Бакстър му нареди:
- Спри.
Слезе и закрачи към пластмасовото табло с червени букви. Когато се приближи, видя, че щекерът
на акумулатора е изключен. Включи го и таблото светна. После издърпа щекера и го остави в същото
положение.
Върна се в колата и каза на Блейк:
- Карай към мотела.
Сержантът отби по тясното платно и пет минути след полунощ полицейският автомобил спря пред
мотел „Уестуей―.
- Почакай т ук - наред и Бакстър, взе една карт онена папка и влезе в малкото фоайе.
Младежът на рецепцията се изправи.
- Да, господине?
- Търся двама души, синко. - Бакстър остави папката на плота. - Чу ли за издирванет о тази нощ?
- Не.
- Какво гледаш по телевизията, по дяволите?
- Касета.
- Аха. Добре, откога си на смяна?
- От четири. Чакам да прист игне заместникът ми...
- Добре, тъкм о ти ми т рябваш. Сега ме слушай добре. Търся т ип, който кара тъмнозелен „Б лейзър―.
С него е имало жена, но не е влязъл тук с нея. Трябва да са дошли към девет, девет и половина, може
и по-късно. Той е около четирийсет и пет годишен, висок, светлокестеняв, със сиво-зеленикави очи...
и предполагам, че не изглежда зле. Виждал си го, нали?
- Ами...
- Хайде, синко. Търсим го за отвличане. Нямам на разположение цяла нощ и ще т и дам
петдесетачка за услугата.
- Ами, дойде един т ип... вашият човек има ли оч ила и мустаци?
- Не, поне последния път, когато го в идях. Дай м и регист рационния му формуляр.
Служителят го откри и му го даде.
- Ето. Дойде към...
- Дай да го прочета, синко. Джон Уестърман от Синсинат и с форд „Ескорт―. Видя ли колата му?
- Ами, след като се регистрира, подадох глава навън и там наистина имаше форд „Ескорт―, само че
си стоеше от няколко часа. Трябва да записвам номерата...
- Известно м и е как действате на такива места. Виж дал ли си зелен „Б лейзър―?
- Не зная... Мерна м и се тъмен автомоб ил, но не се виждаше добре, пък и не беше пред стаята ,
която дадох на този Уестърман. Не го бях виждал преди и по-късно щях да изляза и да запиша
номера, но след десетина минути вече го нямаше.
Бакстър кимна.
- Добре, коя стая му даде?
- Седма.
- Още ли е там?
- Предполагам. Взе я за цялата нощ. Току-що прове рих дали не е оставил ключа, ама го нямаше.
- Ясно... - Бакстър потърка брад ичката си. - Добре... знач и изобщо не си виждал жената, така ли?
- Не. Не съм.
Ченгето отвори папката си и извади гимназиалния годишник на жена си, едно от малкото неща,
които й бе позволил да запази, главно защото вътре имаше негова снимка. Прелисти го и откри
снимките на абитуриентите.
- Прегледай ги, синко. Имай предвид, че това нещо е от преди двайсет години, и си представи, че
човекът е с очила и мустаци. Не бързай, но и не се бави.
Младежът прелисти снимките на малкия клас.
- Видя ли го?
- Аз...
Бакстър извади от джоба си химикалка и му я подаде.
- Нарисувай му оч илата и м устаците.
Служителят я взе и нарисува на Кийт Ландри очила и мустаци.
- Да... това е той... мисля, че е...
- Струва м и се, че си прав, синко. Дай м и резервния ключ.
Младежът се поколеба и Бакстър се надвеси над плота.
- Дай м и скапания ключ.
След като го получи, той нареди:
- Ти само стой тук и всичко ще е наред. Ще изчезна още преди да разбереш.
- Да, господине... хм , нали споменахте...
- Проверявай си пощата.
Бакстър излезе при патрулната кола, наведе се към прозореца и каза на Блейк:
- Повикай момчетата. Пипнахме го.
- Господи!...
34.
Кийт Ландри и Ани Бакстър лежаха прегърнати. И двамата дремеха, но от време на време Ани му
казваше нещо и той и отвръщаше.
Кийт се бореше със съня и подозираше, че тя прави същото. Накрая Ани включи лампата,
претърколи се отгоре му и го ухапа по ухото.
- Лазя ли ти по нервите?
- Не. Харесва ми. - Той я хвана за дупето и започна да я разтрива.
- Прият но е. - След минута тя каза: - Не мога да заспя, Кийт.
- Опитай.
- Не мога. - Ани пъхна ръка межд у телата им и за поч на да го гали, докато членът му се втвърди,
после го пое в себе си. - Така се успокоявам. Можеш ли да издържиш така, докато заспя?
- Предполагам - усмихна се Кийт. - Никога преди не съм опитвал.
- Обичам те.
- Обожавам те.
- Аз хъркам.
- И аз.
- Когато спя, от устата ми тече слюнка. Целия ще те олигавя.
- Смешна си.
- Обичам да ям в леглото печено пиле и пържени картофки, бърша си устата в чаршафите и се