оригвам.
Той се засмя.
- Стига.
- По цяла нощ сънувам ерот ич ни сънища и получа вам оргазъм.
- Мили Б о...
Тя започна да движи хълбоци нагоре-надолу.
- И след малко пак ще получа.
- О, така е стра... - Той чу нещо на вратата. Преди да успее да реагира, се разнесе трясък и резето се
разби.
Секунда по-късно в стаята влетя Клиф Бакстър с пис толет в ръка.
Ани изкрещя. Кийт я отхвърли от себе си, скочи от леглото и грабна ножа си, който лежеше под
телефонния указател на нощното шкафче.
Бакстър замахна към лицето му с облицованата с гума дръжка на пистолета. Кийт отби удара, но
оръжието го блъсна по челото и за миг го зашемети. Ченгето отново замахна, силно го удари по
рамото, парализира ръката му и той изпусна ножа. Бакстър замахна да нанесе нов удар, но изведнъж
Ани скочи от леглото и се хвърли отгоре му и той залитна назад.
Все още замаян и с безпомощно увиснала дясна ръка, Кийт хвана ножа в лявата. Зрението му бе
замъглено от удара, но виждаше, че Ани се е вкопчила в противника му, който се мъчеше да се
отскубне от нея. Кийт се плъзна по пода и замахна нагоре към бедрената му артерия, но Бакстър
продължаваше да се върти в кръг и да се бори с Ани и от раната не бликна типичната струя артериал-
на кръв.
Ченгето ревеше от болка, Ани пищеше. Преди Кийт да успее отново да замахне с ножа, в стаята се
втурнаха още двама мъже с насочени оръжия.
- Не мърдай! Не мърдай!
Кийт с олюляване се изправи, все още стиснал ножа в ръката си. Един от полицаите - Кийт си
спомняше, че се казва Уорд - замахна с палката си, улучи го в китката и ножът изхвърча от пръстите
му.
Бакстър се бе освободил от Ани и тя лежеше разплакана на пода. Двете ченгета продължаваха да се
целят в Кийт, но погледите им бяха насочени към голата съпруга на шефа им.
Когато Кийт понечи да отиде при нея, Бакстър отново замахна с пистолета и го заби в слънчевия
му сплит. Той се преви и се свлече на колене.
- Разкарайте се оттук! - изкрещя на хората си Бакстър. - Разкарайте се оттук, вашта мамка!
Кийт разбра, че двамата излизат, и усети нов удар, този път по гърба, който го просна по очи на
пода. После чу гласа на Бакстър:
- Така знач и - мамка ми, а? Не! Твойта мамка! - Той го изрита в ребрата. Ани от ново изпищя,
хвърли се върху него, покри го с тялото си, здраво го прегърна с ръце през гърдите и зарови лице в
тила му.
- Остави го на м ира! — извика тя. — Остави го на мира! Махай се!
В стаята настана тишина. Кийт полагаше всички усилия, за да запази съзнание. Виждаше пред себе
си краката на Бакстър. По крачола му се стичаше кръв, която капеше в обувката му.
- Дръпни се от него! - изръмжа ченгето. - Дръпни се от него или, Бог да ми е на пом ощ, ще те убия.
- Не!
Кийт чу изщракване от зареждането на пистолет, пое си дъх и и каза:
- Дръпни се... Ани, дръпни се...
- Не!
Някой извика иззад вратата:
- Шефе! Трябва да тръгваме! Полицията прист ига!
Бакстър заби дулото на пистолета под носа на Кийт.
- Ще броя до три и ако тази кучка не се размърда и не се облече, ще ти пръсна скапания мозък.
Едно...
- Ани... стани...
- Две...
- Всичко е наред... спом ни си какво т и казах...
- Три.
Ръцете на гърдите му се отпуснаха и той усети, че Ани се повдига от гърба му.
Бакстър я блъсна, после отстъпи назад, но продължи да се цели в лицето му.
- Когато престана да я чукам, никога повече няма да иска да се приближи до мъж - изръм жа той.
Кийт се опита да се приповдигне, но Бакстър го изрита в главата и той се просна по очи. После чу,
че някой вика отвън:
- Шефе! Прист ига щатска полиция!
Кийт губеше съзнание и пак се свестяваше. Зрението му беше замъглено, звуците се донасяха до
него сякаш от много далеч. Мерна босите крака на Ани, после я видя по дънки и обувки, след това се
появиха панталони на униформени мъже, които я извеждаха, чу я да го вика, но не успя да разбере
какво казва.
После ясно различи гласа на Бакстър:
- Само се виж как си се проснал на пода, гол като од ран елен.
Отвори очи и видя, че ченгето е застанало на колене пред него и стиска ножа му в ръка.
- Сега си мой - каза Бакстър. — Само мой.
- Мамка ти.
Бакстър се изплю в лицето му и силно го удари по главата с дръжката на ножа.
После смътно осъзна, че някакви ръце го преобръщат и когато отвори очи, видя тавана. Бакстър бе
приклекнал над него, държеше ножа и тихо му казваше:
- Сега просто ще те избавя от онези неща, дето те вкараха в беля. - Кийт усети, че го докосват по