двайсетинагодишен младеж.
- Закъде сте?
- За Лима. Колко искаш?
- Хм... да речем... това е към два часа, включваме бензина и обратния курс... петдесет много ли ви
се вижда?
- Звучи добре. - Той отвори дясната врата, шофьорът седна зад волана и потеглиха. Когат о излизаха
от летището, младежът му протегна ръка.
- Казвам се Чък.
Кийт се ръкува.
- Джон.
- Радвам се да се запознаем.
- Хубав микробус.
- Нали? Сам си го направих. - Чък под роб но м у разказа за цялост ния ремонт на автом обила,
последен модел додж. В момента младежът бил безработен и издържал хромираното си хоби, като
подбивал установените таксиметрови тарифи на летището. Когато привърши мо нолога си, вече
пътуваха на юг по магистрала 75.
Кийт се канеше да му каже да настъпи газта, защото закъснява, но Чък, без да го подканят, вдигна
сто и двайсет километра в час. Момчето видя, че гледа към спидометъра, и се засмя.
- На тази магистрала винаги карам със сто и двайсет. Добре че не сме на шосе 106. - Той замълча,
после прибави: - Ако ти е прекалено бързо, кажи си.
- Добре е.
- Наистина ли? Чудесно. Монт ирал съм страхотен ант ирадар. - Той потупа по таблото. - Да вървят
на майната си.
- Точ но така.
Чък вдигна сто и трийсет и попита:
- Откъде си?
- От Ню Йорк.
- Наист ина ли? И харесва ли ти?
- Горе-долу.
- Никога не съм бил там.
Кийт усети, че главоболието му се усилва, стомахът му също се надигаше. Не знаеше дали е от
пътуването, или от боя. Може пък да беше заради Чък.
Младежът го погледна.
- Нищо лич но, ама като че ли някой здравата те е праснал по главата.
Кийт не се бе виждал в огледалото. Сега свали сенника и се погледна в заобиколеното от розови
лампички огледалце. Лявото му слепоочие беше синкавочерно и леко подуто. Имаше рана под
дясното око, намазана с йод, но без шевове. Освен това изглеждаше много блед и около очите му
имаше тъмни кръгове.
- Ограбиха ли те?
- Не, катастрофирах.
- Божичко! По работа ли си тук?
- Да.
- И нямаш багаж?
- Не. Довечера се връщам.
- И аз така си пом ислих. Искаш ли да те изчакам? Петачка на час за престой.
- Може би.
- Искаш ли да послушаме рад ио? Или касети?
- Радио.
Чък включи радиото на станция, излъчваща хардрок.
Кийт натисна бутона за настройка и на интервали по десет секунди започнаха да се превключват
различни станции. Откри новинарски канал от Толедо и изслуша световните нов ини, които го
интересуваха също толкова, колкото и Чък. Накрая започнаха местните новини.
- Тази сутрин щатската полиция съобщи - каза водещият , - че очакват да разпитат заподозрения в
отвличане Кийт Ландри. Самият Ландри, който е от Спенсървил, в момента се намира в окръжна
болница „Лука― заради наранявания на главата, причинени му при на падение, извършено от непознат
в мотел край магистралата за летището. Ландри беше обявен за общощатско издирване в неделя
вечер и понеделник сутрин след като спенсървилската полиция го обвини в отвличането на Ани
Бакстър, съпруга на местния полицейски началник. Госпожа Бакстър не е била открита в мотела, но
спенсървилският участък е информирал щатската полиция, че жертвата е в безопасност и се е
върнала при семейството си. Следствието ще продължи и властите се надяват да открият
самоличността на нападателите и да определят какви обвинения ще бъдат отправени срещу Ландри.
Кийт отново натисна бутона и превключи на кънтристанция.
- Голяма работа, а? - попита Чък.
- Кое?
- Това отвличане. Открили са оня т ип близо до лет ището. - Младежът му изложи м нението си за
инцидента. - Виж сега, по радиото и телевизията предават всякакви неща и си мисля, по дяволите, ако
беше моето гадже, ченгетата нямаше да си дадат толкова зор. Ама нали е друго ченге и оная жена
била виден член на об ществото и така нататък, имала две деца и мъжът и е шеф на полицията. Е, така
или иначе са ги открили... хм, както казаха, нея изобщо не са я намерили, което е странно, щатската
полиция отива в оня мотел и така нататък, и откриват онзи тип, дето я отвлякъл, и той е спукан от
бой, но никой не знае къде е отишла жената - когато ченгетата стигнали в мотела, отдавна вече няма-
ло други клиенти, нали знаеш, щото изобщо не е тряб вало да са на такова място и единственият
свидетел е управителят, и ченгетата не искат да издадат какво е казал. Според мене са били двама,