Ландри и още някой, и са се скарали кой пръв да я чука и прочее, и единият е сбил другия. И после се
чупил с жената. И това са бели хора! Можеш ли да си представиш?
- Невероят на история.
- Ти го каза. Сега пък викат , че жената се б ила върнала при семействот о си. Пък щатската полиция
твърди, че съпругът, началникът, бил в... как го викаха...
- В шок ли?
- Да бе, да, ама... в уединение. Б ил в уед инение. Спотайвал се. Нали т и е ясно?
- Да.
- И какво м ислиш? Двама са били, нали? Това обяс нява всичко. Ченгетата викат, че не знаели какво
е станало. Голяма мистерия. По дяволите, имат оня управител на мотела, имат и другия, дето са го
пребили. Знаят, ама не искат да кажат. Понякога правят така. Има нещо странно. Как е избягала
жената? Знаеш ли какво си мисля? Съпругът е платил откуп. Ченгетата не искат да издадат, че друго
ченге е платило откуп. Нали така?
- Възможно е.
- Трябваше да стана ченге. Хей, искаш ли кафе? Ей там има едно заведение.
Да, искаше кафе, искаше храна, искаше да се избави от тридневното стърнище, да си измие зъбите
и да се изкъпе, но отвърна:
- Не, бързам.
- Ясно.
Около половин час след като бяха тръгнали Кийт видя изхода за шосе 15, което водеше на запад.
- Отбий тук.
- Тук ли?
- Трябва да взема някои д окумент и от един адвокат.
- Добре... къде е това?
- Не съм сигурен. Имам указания. Ако от неме много време, ще ти дам още пари.
- Няма проблем.
Поеха на запад по шосе 15 и Кийт упъти Чък по обиколни пътища, които по-късно младежът едва
ли щеше да си спомни.
- И си запом нил всичко това, а? - попита Чък.
- Естествено.
- В кой град е?
- Във ферма. Адвокатът живее във ферма.
- Добре.
Излязоха на окръжно шосе 22 и когато наближиха фермата, Кийт разбра, че нещо не е наред.
Нямаше никаква къща.
Той застана пред овъглените останки от онова, което някога бе негов дом, дом на баща му и дядо
му.
- Господи... - рече Чък, - мислиш ли, че са се спасили?
Кийт не отговори. Погледна към другите сгради, които бяха непокътнати, после към безкрайното
царевично поле, тъмносиньото небе и далечните върхари на дърветата.
- Какво ще правим сега? - попита Чък.
На Кийт му се искаше да седне на земята и да гледа пепелището, докато слънцето не залезе. Но
трябваше да направи нещо друго.
От бягството му от болницата беше минал малко пове че от час. Нямаше да открият отсъствието му
незабавно и първо щяха да го търсят в сградата, после щяха да съобщят на полицията. Дотогава му
оставаше известно време. А и някой трябваше да се сети да уведоми спен- сървилската полиция ,
която на свой ред не бе известна с бързите си реакции. И все пак първо щяха да дойдат тук. Той скоч и
обратно в буса.
Чък седна зад волана.
- Накъде?
- Към Спенсървил.
36.
- Хей - отбеляза младежът, когато стигнаха в града, - ето го участъка. Какво съвпадение, а? Искам
да кажа, идваш чак от Ню Йорк и се озоваваш тук, където е станало отвличането. Хубаво градче.
Къде е кантората на тоя адвокат?
- В другата му къща. Завий тук.
Кийт го упъти към северната част на града и след няколко минути бяха на Уилямс Стрийт. Не
очакваше Ани и Клиф Бакстър да са там, просто да си седят и да се опитват да разрешат
противоречията си. Бяха се „уе динили―, а Уилямс Стрийт не беше уединена. Бусът под мина къщата и
Кийт видя белия линкълн в отбивката, но нямаше никакви други признаци за живот, нито че сградата
е под наблюдение.
- Спри тук - каза той.
Чък спря до тротоара.
Може би спенсървилската полиция вече знаеше за бягството на Кийт Ландри от болницата и в
такъв случай първо щяха да си помислят, че се опитва да напусне щата. Но после щяха да
предположат, че се е насочил обратно към Спенсървил, макар да беше малко вероят но. И все пак
щяха да са нащрек и да държат фермата под око. Но Кийт знаеше две места, на които нямаше да го
очакват - в полицейския участък и в дома на Бакс тър.
Той слезе от буса.
- Връщам се след десетина минут и. - Кийт взе куфарчето си и закрач и към къщата. Утрото бе
студено и по верандите нямаше никой. Улицата пустееше. Мина по отбивката и заобиколи отзад. Ако
от съседните прозорци наблюдаваше някой, синият костюм и куфарчето щяха да са достатъчни, за да
го уверят в почтеността на притежателя им.
В дъното на двора имаше кучкарник, но Кийт нито забеляза, нито чу кучета.
Качи се на задната веранда, отвори мрежата и натис на бравата, но беше заключено. Погледна към