двата съседни двора и към прозорците на околните къщи, но не видя никого през гъстите жив и
плетове. Задържа мрежата с крак, строши прозореца с ръба на куфарчето си, пъхна ръка вътре и
отключи. После бързо се вмъкна в кухнята и затвори вратата.
Огледа се и забеляза, че всичко е чисто и подредено. Отвори хладилника и видя, че е почти празен,
което едва ли бе нещо обичайно. Явно Бакстърови бяха заминали и известно време нямаше да се
върнат.
Кийт слезе в мазето и включи лампата. От стените го гледаха няколко десетки животински глави.
Имаше стойка за оръжие, която можеше да побере дванайсет пушки, но сега нямаше нито една.
Върна се горе и провери в трапезарията и дневната. Отвори килера в антрето. Вътре имаше само
мъжки шлифер, униформено полицейско яке и две дамски палта. Всички неофициални и топли зимни
дрехи липсваха.
Той се качи на втория етаж, надникна в стаите на децата, после влезе в кабинета и го претърси,
като взе със себе си бележник с телефони. След това отиде в спалнята и отвори двата гардероба. На
летвата в единия висяха само официални дамски рокли. В другия имаше четири полицейск и
униформи - две летни и две зимни. Чекмеджетата на шкафа бяха отворени и повечето бельо го
нямаше. Кийт знаеше къде са отишли и според онова, което бяха взели със себе си, наистина щяха да
отсъстват дълго, навярно завинаги. По-важно обаче бе, че ако можеше да се съди по липсващите и
дрехи, изглежда, Ани беше жива и мъжът и нямаше намерение да я убие.
Кийт влезе в банята и видя, че аптечката е отворена. На мивката имаше кървава хавлиена кърпа, а
на плота бяха оставени кутия марля, бинт и шишенце йод. На пода лежеше тъмнокафявата униформа
на Бакстър. По панталоните имаше засъхнала кръв.
Само един-два сантиметра наляво или надясно, и може би мъничко по-дълбоко, и щеше да е
засегнал бедрената артерия. Още по-добре щеше да е, ако бяха успели да стигнат на летището в
Толедо един час по-рано. Вече щяха да са във Вашингтон. А ако в четвъртък не бе заминал за
столицата с Адеър, двамата с Ани вече щяха да са в Рим. И така нататък. Нямаше никаква полза да
мисли за това. Важното беше, че са живи и че съдбата им дава още един шанс да са заедно.
Той вдигна от пода окървавените панталони на Бакстър и се върна в спалнята. Подобно на
останалите стаи в къщата, тя бе в провинциален стил — дъбови мебели, ковьорчета по стените,
крепонени завеси и сухи цветя. Дойде му наум, че въпреки неуспешния си брак или навярно тъкмо
заради него, Ани е отделила много време и внимание на дома си, на малките детайли, на дреболиите,
излъчващи уют и топлота. Предполагаше, че го е направила от гордост или заради децата и
приятелите си, но и от копнеж за живот, който по някакъв начин отразява създадената от нея мила
обстановка. Кой знае защо, това му се стори тъжно и обезпокоително.
Нямаше какво да прави тук, знаеше го, и информаци ята, която можеше да открие, навярно не си
заслужаваше риска. Но разбираше, че е трябвало да дойде, за да надникне в живота на Клиф и Ани
Бакстър, двама души, които повече от всички други толкова цялостно бяха променили неговия живот.
Клиф Бакстър, който в училище никога не бе канен в дома на Ландри, съвсем наскоро беше
проникнал в него и в известен смисъл, каза си Кийт, това престъпление бе по-тежко от
опожаряването на къщата или дори от случилото се в мотела. Самият Кийт никога не беше имал
намерение да подпалва къщата на Бакстър, защото в нея бяха вещите на Ани и нейните деца. Но
чувстваше, че трябва да остави някакво доказателство за присъствието си, някакъв символ на
презрение - макар и не за да го види Клиф Бакстър, защото Кийт вече бе решил, че той никога повече
няма да види тази къща. Искаше да направи нещо за самия себе си и за историята.
Кийт критично огледа творението си в дневната. На фотьойла в дневната седеше чучело на
Бакстър, направено от окървавената му униформа, натъпкана с хавли ени кърпи и чаршафи. От шията
му стърчеше препарирана вълча глава.
Казваше си, че не е луд, че ударът по главата не е повлиял на разсъдъка му. Но не беше и същият
човек както преди Клиф Бакстър да разбие вратата на мотелската стая. Погледна вълчата глава.
Белите зъби и изцъклените очи го хипнотизираха за миг и разбра, че за да убие това нещо, ще трябва
да стане като него. Явно ангелът в душата му бе прогонен и той усещаше, че черният вълк отново се