надига в сърцето му.
- Взе ли каквото т и трябваше? - попита Чък.
- Да.
- Сега към Лима, така ли?
- Първо трябва да се отбием на още няколко места.
Кийт го упъти към близкия паркинг, извади от джоба си шейсет долара и му ги подаде.
- Вземи това засега.
- Няма нужда, приятел. Знам , че ще си платиш.
Кийт остави парите на таблото.
- Човек никога не знае, Чък. Ид и да си вземеш нещо за ядене. Имаш ли дребни?
- Естествено. — Младежът му даде шепа монет и. Кийт слезе и от иде до една от т елефонните
кабини, докато Чък се насочи към магазина за хранителни стоки. Кийт набра номера. Не бе много
добре физически, но след като знаеше, че Ани е жива, психически се чувстваше много по-силен,
макар да не си позволяваше да мисли какво е преживяла.
- Ало?
- Аз съм, Тери.
- Господи Боже! Кийт, Кийт , къде си?
- На път. Къде е Ани?
- Не зная. Върнаха се в Спенсървил, тя ми се обад и и каза, че заминавали за извест но време, за да
останат заедно и да поговорят за всичко. Спомена, че отивали във Флорида.
Кийт знаеше, че не са си взели дрехи за Флорида.
- Как ти се стори тя?
- Всичко беше лъжа. Проклет да е, той сигурно е б ил насоч ил пист олет към главата и. Копеле
гадно. Позвъних в чатъмската полиция, но ми отговориха, че без доказателства не можели да
направят нищо и че трябвало да съобщя в спенсървилския участък...
- Зная. Виж, Тери, ще я открия и ще я доведа. Кажи м и къде според теб са отишли.
- На Сивото езеро.
- И аз мисля така. Не ти ли намекна нещо по телефона?
Последва кратко мълчание.
- Да, каза нещо... че щели да м инат през Ат ланта. Тогава си спомних, че така се казва окръжният
център на окръг Монтмъренси в Мичиган по пътя за Сивото езеро. Смятам, че са отишли там, но
звъних няколко пъти и ми отговаря само телефонният секретар. Така че не зная...
- Добре. Мисля, че са там.
- Лари иска да от иде...
- Не. Бакстър е въоръжен и опасен. Аз ще се погрижа за това чрез тамошната местна полиция.
- Полицията няма да направи нищо, Кийт. Тя му е съпруга. Постоянно м и го повтарят.
- Ясно.
- Какво се случ и? Мислех си, че се качвате на самолета.
- Това е дълга история, но накрая ни хвана полиция та.
- По дяволите!
- Да. Когато я отведоха обаче, Ани беше доб ре.
- Но сега със сигурност не е. Баща ми не остави щатската полиция на мира и нае адвокат , но... не
мога да повярвам, че онова копеле просто я е отвлякло...
- Кога ти позвъни Ани?
- В понеделник привечер, към шест. Каза, че променила решениет о си да тръгне с теб, че двамата с
Клиф си били вкъщи, че си събрали багажа и се готвели да заминат за Флорида. Щяла да се свърже с
децата в училище и да им каже, че всичко е наред, че с баща им отиват на почивка. Но аз после им
позвъних и те изобщо не я бяха чували - рано сутринта разговаряли само с баща си. Затова пак
позвъних на Ани, но ми отговориха от полицията. Попитах ги какво става и те ми обясниха, че обаж-
данията у Бакстърови автоматично се прехвърляли... затова после баща ми отиде в участъка и там му
казали, че Клиф и Ани са заминали за Флорида. Пълна измама.
- Добре, направи м и ед на услуга - недей да приказваш м ного и казвай на всички същото, което и на
мен. Не искам да подплашвам Клиф, ако са там. Става ли?
- Става...
- Как изглежда къщата, Тери?
- О, Б ожичко... Била съм там само няколко пъти... има островръх двускатен покрив, от тъмно дърво
е и не е на самия бряг на езерото.
- От коя страна е?
- Чакай да пом исля... от северната. Да, от северната страна и можеш да стигнеш дотам само по един
черен път през гората.
- Добре. Поздрави Лари. Довечера ще ви позвъня от Мич иган.
- Обещаваш ли?
- Знаеш, че ще го направя , Тери. И извинявай, че...
- Не се извинявай. Ти направи всичко възможно. Онова копеле е ист ински дявол, кълна т и се.
- Ще ти донеса рогата и опашката му.
Тя се опита да се засмее.
- О, Господи... Бих го уб ила аз, ако можех... Кийт?
- Да?
- Ако Ани не може да е с теб, по-добре да е мъртва, отколкото да остане при него. Страхувам се.
- Обещах и, че пак ще сме заедно. Тя го знае.
- Моля се на Господ да си прав.
- Довечера пак ще се чуем. - Той затвори, поглед на в бележника, който бе взел от кабинета на
Бакстър, и набра друг номер.
Отговори му телефонен секретар и се разнесе гласът на ченгето:
- Тук е хижата на голем ия шеф Клиф. В момента няма никой. Ако знаеш къде кълве рибата или
къде се крият елените, остави съобщение.