Кийт се изкушаваше да го направи, но се отказа.
В тефтерчето откри номерата на клетъчните телефони в десетте патрулни автомобила на
спенсървилската полиция, както и тези на пейждърите на петнайсетчленния и състав. Набра един от
тях и зачака.
Телефонът иззвъня.
- Полицай Скенли? - попита той.
- Кой е?
Кийт разбра, че Скенли се обажда от клетъчния си телефон.
- Кийт Ландри.
Последва мълчание.
- Откъде знаете номера м и? — накрая попита полица ят.
- Няма значение. Сам ли сте?
- Да. Патрулирам. Всъщност точ но вас търся.
- Ами, ето ме.
- Къде сте?
- Хайде аз да задавам въпросите. Имате ли приятел в градския съвет?
Нова пауза, после Скенли отвърна:
- Възможно е.
- Той е и мой приятел.
- Зная.
- Нуждая се от помощ.
- Предполагам. Изненадан съм, че сте жив.
- Искате ли да ми помогнете?
- Почакайте да спра колата. - Минута по-късно Скенли от ново се обади: - Добре. Вижте, Ландри,
има заповед за ареста ви.
- В какво ме обвиняват?
- В най-различ ни неща. Всякакви глупост и. Под писана е от съдия Торнсби, а той подписва всичко,
което му даде Бакстър. Но няма обвинение в отвличане. От друга страна, току-що получихме
съобщение от щатската полиция да ви издирваме като свидетел.
- На какво?
- Вие си знаете. На онова, което се е случ ило в моте ла.
- Вие бяхте ли там?
- Не. Бакстър не би ме използвал за такова нещо, а и аз нямаше да се съглася. Но бях дежурен в
участъка. Онова, което видях, не ми хареса.
- Какво сте видели?
- Ами... по дяволите, аз съм ченге, Ландри, а вие сте беглец...
- Добре ли спите нощем?
- Не.
- Скенли, ясно ви е, че Бакстър е нарушил закона и че когато се разхвърчат лайната, той ще повлече
със себе си всички ви. Изобщо не му пука за вас.
- Няма нужда да ме убеждавате.
- Как се чувстват другите?
- Уплашени са. Но са доволни, че го няма.
- Той звъни ли в участъка?
- Възможно е. Но ако го прави, разговаря само с Блейк.
Помълчаха няколко секунди, после Скенли каза:
- Добре, към два часа сутринта в понеделник бях дежурен. Бакстър прист игна заедно с тримата,
които взе със себе си - никакви имена, нали? И с тях беше... тя. Той я вкара в участъка - беше и
сложил белезници, за Бога! - и я затвори в една от килиите. Левият му крачол беше подгизнал от кръв
и куцаше. Виждаше се, че го боли, и дясното му око също беше окървавено, сякаш някой го е мушнал
с нещо, и псуваше като каруцар. Както и да е, после излезе с едно от момчетата, а другите двама
останаха тук. Те ми казаха, че сте се опитали да му отрежете топките. После, около час по-късно, Бак-
стър се върна с личната си кола. Беше цивилен. Отведе я, както си беше с белезници. Видях, че в
колата е пълно с дрехи и разни неща. Отзад бяха трите му кучета.
Кийт кимна.
- Къде са отишли?
- Не зная. Чух нещо за Флорида. Но го видях да завива на юг по Честнът Стрийт и си спом ням , че
се зачудих защо не се насочва на изток, за да излезе на магистрала та.
- Защото първо се е отбил във фермата ми.
- Да... науч их. Съжалявам.
- Някой ходил ли е да ме търси в дома на Портърови?
- Да. Уорд. Портърови ги няма, но Уорд патрулира наоколо.
- Колко души са в колата?
- Само той. Трябва да покрием голям район. Мислят си, че сте тръгнали насам. Вдигнаха на крак
всички нещатни шерифи, свикаха и конната полиция. Не са го правили от пет години, когато изчезна
едно хлапе. В момента двайсетина нещатни шерифи патрулират с лич ните си автомобили, конните са
също толкова. Вижте, ако не сте в окръг Спенсър, недейте да идвате.
- Благодаря. Няма. Тя как изглеждаше? - попита Кийт.
Скенли не отговори веднага.
- Както можеше да се очаква. - Той от ново замълча, после прибави: - Имаше синина на лицето...
нали разбирате, когато беше в килията, исках да поговоря с нея, но другите двама бяха там и аз се
чувствах ужасно. Просто си седеше, не плачеше, не викаше, сякаш беше над всичко това, и когато
поглеждаше към мен или другите, в очите и нямаше омраза, нищо такова... просто ни съ жаляваше...
- Добре... благодаря. Ако се стигне до съд, няма да забравя услугата ви.
- Благодаря, Ландри. Ужасна сит уация. Не разб ирам как другите трима, които си м ислех, че
познавам, са могли да го направят.
- Когато науч им, ще сме решили повечето от светов ните проблем и. Ще кажа някоя добра дума за
вас на пастор Уилкс.
Скенли се засмя, после каза:
- За ваша информация, Бакстър е поставил проследяващо устройство на шевролета ви.