му.
Той погледна крадешком през прозореца и видя Кевин Уорд, застанал с пъхнати под колана палци.
Не изглеждаше много нащрек.
Кийт отиде до вратата и я отвори.
- Здрасти.
Преди ченгето да успее да реагира, той заби юмрук в слабините му и когато Уорд се преви надве,
го вмъкна вътре, затвори с ритник вратата и силно го удари по тила с ръба на дланта си. Полицаят се
строполи на пода и почти изгуби съзнание.
Кийт взе белезниците му, закопча едната гривна за дясната му китка, а другата за тръбата на
радиатора. После свали колана с кобура му и го взе.
Уорд започна да идва на себе си
- Мен ли търсеше? - попита го Кийт.
Ченгето се претърколи по хълбок. Трябваха му ня колко секунди, за да осъзнае, че е закопчан за
тръбата.
- Гаден скапаняк...
Кийт извади служебния му револвер, прицели се в главата му и вдигна ударника.
- Къде е шефът ти?
- Върви на майната си.
Кийт стреля в дъсчения под пред лицето на Уорд и полицаят подскочи.
- Във Флорида! - извика той. - Замина за Флорида!
- Къде във Флорида?
- Не знам...
Кийт отново стреля в пода.
- Стига! Замина за... Мисля, че е в Дейтона. Да, в Дейт она е.
- Къде в Дейтона?
- Аз... не ни каза.
- Добре. Тя с него ли е?
- Да.
- Беше ли ти забавно в мотела?
- Не.
- Стори м и се, че ти е забавно.
- Бях си глът нал езика от страх.
- Обаче не толкова, колкото сега.
- Не. Виж, Ланд ри, просто изпълнявах заповед.
- Всеки път щом чуя тези д уми, м и се иска да уб ия онзи, който ги е изрекъл.
- Чакай малко. В ръцете т и съм. Казах ти каквот о зная. Изобщо не ми пука, можеш да идеш в
Дейтона и да пречукаш онова копеле. Мразя го.
- И той много не си пада по теб. Нали видя жена му гола. За теб е по-добре да го убия, иначе с
кариерата ти е свършено.
Кийт прибра револвера в кобура и се заизкачва по стълбището. Ако имаше късмет, Уорд знаеше, че
Бакстър е на Сивото езеро и щеше да му позвъни, за да съоб щи, че се е проявил като добро момче и е
пратил Ландри във Флорида. Така или иначе, това нямаше особено голямо значение, но човек никога
не трябваше да пропус ка възможността да пусне някоя и друга заблуждаваща следа.
Влезе в спалнята. Навсякъде бяха разхвърляни дре хи, леглото не бе оправено и нищо не си беше на
мястото. Кийт легна на пода и бръкна под леглото с надежда та, че Гейл е приела думите му буквално
и е оставила пушката там, но нямаше нищо. Той се огледа. Всъщност оръжието можеше да е на пода
и да не го види в цялата бъркотия, затова заобиколи от другата страна и пак погледна под леглото.
Отново нищо.
- Това ли търсиш? - разнесе се мъжки глас.
Кийт се изправи срещу дулото на собствената си М-16, опряна на ръба на матрака.
- Здравей, Чарли.
Чарли Адеър хвърли оръжието на леглото и каза:
- Изглеждаш ужасно.
- Благодаря. Ти също.
- Наист ина ли те чух да нападаш представител на закона на долния етаж?
- А, не, така го заварих.
- Много ум но - да го накараш да ти разкаже оная история за Флорида и да знаеш, че те не са там.
Адски си добър в оперативната работа. Винаги съм си мислил, че зад бюрото дарбите ти отиват на
вятъра.
- Нали постоянно т и го повтарях. - Кийт нямаше представа откъде Чарли Адеър е разбрал, че
Бакстър и Ани не са заминали за Флорида. Не знаеше и как се е появил в къщата на Портърови.
Адеър огледа стаята.
- С приятели кат о тези няма нужда да отглеждаш свине.
- Те са добри хора.
- Те са леви радикали.
- Не проучвай приятелите м и, Чарли. Това не ми ха ресва.
- Това са от онези приятели, които трябва да проуч вам.
- Не.
- Всъщност обаче са много м или.
- Как ги откри? Или не трябва да питам?
- Точ но така. Трябваше да ми кажеш за тях.
Кийт се замисли за миг.
- Искал си информация за телефонните ми разговори.
- Улуч и в десятката. Откакто си тук, не си приказвал м ного по телефо на, така че беше съвсем
лесно. Да не вземеш да се впечатлиш?
- Няма такава опасност. Къде са Портърови? - попита Кийт.
- По разни задачи. З наеш ли, никога не съм виждал мъж в костюм на Армани да слиза от такава
шарена бричка. Кой беше онзи?
- Чък. От летището в Толедо.
- Аха. Добре. Ще се върне ли?
- Не.
- Значи нямаш транспорт.
- Имам полицейска кола. А къде е твоята?
- Просто тракнах с токове и ето ме тук.
- Чарли... вече и без това ме боли главата. Какво м ога да направя за теб?
- Това не е правилният въ прос, Кийт. Не питай какво м ожеш да направиш т и за родината си, а
какво може да направи родината ти за теб.