- Нещата не стават така.
- За съжаление, Кийт , във Вашингтон нещата стават точно така. Родината ти е тук, за да ти
помогне.
- Без никакви условия?
- Не съм казвал това.
- Нямам време за такива неща.
- Малко време с мен ще ти спест и много време по-късно. Виж, хайде да излезем от тая коч ина.
Струва ми се, че долу видях едно по-чисто място.
Кийт взе пушката от леглото и понесъл в другата си ръка колана с кобура на Уорд, последва Чарли
в коридора. Адеър вдигна от прага чантата с оптичния мерник и мунициите. Точно в негов стил,
помисли си Кийт - да се появява от нищото, размахал пушка, която иначе спокойно може да си е в
чантата - всичко при Чарли Адеър беше само театър, обикновено драма и комедия, но понякога
определено и трагедия.
Слязоха в антрето. Чарли се приближи до Кевин Уорд и му подаде ръка.
- Здрасти. Аз съм Бари Браун от Амуей.
Кийт едва не се засмя, когато ченгето наистина протегна лявата си ръка.
- Имам някои неща - продължи Чарли, - с коит о тази униформа ще стане като нова. Веднага се
връщам. Чакай ме тук.
Кийт и Адеър влязоха в кухнята. Чарли изми две чаши и каза:
- В хладилника има пресен сок от домати.
Кийт взе каната и наля чашите. Адеър чукна чашата си в неговата и каза:
- Радвам се, че те виждам жив.
- И аз, но не се радвам да те видя.
- Разбира се.
Отпиха. Чарли млясна с устни.
- Не е зле. Липсва му само вод ката. Но ти навярно не трябва да пиеш. Наист ина изглеждаш ужасно.
Предполагам, че оня Бакстър накрая те е пипнал.
Кийт не отговори.
- Хайде да идем да поговорим навън.
Излязоха на двора. Адеър седна на един градински стол и се огледа.
- Красиво е.
Кийт остана прав.
- Виж, Чарли, нямам много време.
- Ясно. Добре, няма да съм толкова загадъчен. Ето какво зная. Върнал си се от Вашингтон в събота,
пропуснал си срещата си с госпожа Бакстър, но в неделя вечер сте били заминали. Към девет вечерта
целият скапан щат Охайо те е издирвал по подозрение в отвличане, но кой знае защо, не са
уведомили ФБР. След това щатската полиция ни съобщи, че са открили голото ти и пребито тяло в
някакъв евтин мотел край летището в Толедо без госпожа Бакстър. Откарали са те в окръжна та
болница с леко сътресение на мозъка и така нататък. Господин и госпожа Бакстър отново се събрали
и заминали на втори меден месец във Флорида. Затова в поне делник сутрин долетях в Толедо и те
потърсих, но ти още беше в безсъзнание. Накарах местния агент от ФБР да те наглежда, за да не би
господин Бакстър да се върне за топките ти, които - както ме увериха - били невредими, после дойдох
в Спенсървил и се заех да душа наоколо. До понеделник вечер вече бях ял домашно сирене с
Портърови и станахме големи приятели, въпреки политическите ни различия. - Той погледна Кийт. -
Ходих и до твоята ферма, разбира се. Съжалявам.
- Няма нищо.
- Съмнявам се. Значи искаш да го откриеш, да го уб иеш и да си я върнеш.
Кийт не отговори.
- Така или иначе - продължи Чарли, - останах в един местен мотел и тази сут рин м и позвъни
агентът от болницата. Беше ужасно разстроен, че трябва да ми съобщи за бягството ти. Впечатлен
съм. Не от феберееца, разбира се. Искам да кажа, че за последен път те видях в понеделник сутрин и
не даваше никакви признаци, че можеш да си навлечеш нови неприятности. Затова нака рах
федералната маршалска служба да установи наблюдение над къщата на сестрата, после с помощта на
федералния съдия в Толедо започнах да подслушвам всички възможни телефони и накрая дойдох тук
с надеждата, че ще се появиш. Освен това нося забрана за арестуването ти, издадена от федералния
съд. Само трябва да попълня формуляра. Нали е чудесно? Мога да направя каквото поискам. Но в
този случай съм на страната на анге лите, приятел, така че ще ти простя нападението срещу
представител на закона. — Той замълча за миг. - Ние се грижим за нашите хора, Кийт. Винаги сме се
грижили.
- Зная.
- Тук съм, за да ти помогна.
- Зная, Чарли. Но мисля, че не се нуждая от пом ощта ти.
- Разбира се, че се нуждаеш. Трябва т и кола, трябват ти и дрехи и малко ловни принадлежности.
- Защо са ми?
- За да отидеш в Мич иган. Нали така каза на Тери по телефона?
Кийт поклати глава.
- Никога не си поч иваш. Виж, няма да си продам душата за чифт ботуши. Мога и сам да се справя.
- Позволи м и да ти обясня в какво положение се на мираш. В ант рето лежи ченге в безсъзнание,