нямаш кола, нямаш дом, почти нямаш приятели, не са ти останали много пари, цялата окръжна
полиция е по петите ти, носиш копринен костюм и тесни обувки, ходиш малко неуверено, приятелю ,
и единственото ти оръжие, ако не се смята тръбата за фунийки на ченгето, е тази М-16, която
всъщност не е твоя, а собственост на чичо Сам и спокойно мога да си я прибера.
- Няма да го направиш.
Чарли извади пакет цигари.
- Портърови м и позволиха да пуша тук. Те пушат трева. - Той запали. - Не е ли ч удесно да
чувстваш, че си част от голяма, всесилна организация?
- Ти м и кажи. Това ли т и е нужно, за да се чувстваш добре?
- Всъщност да. На теб също.
- Грешиш. Знаеш ли, м ислех си, че си на моя страна. Спом няш ли си драконите на щита м и и
плъховете в избата?
- Това беше в петък. Днес сме вторник и т и от ново си в уязвима позиция.
- Пак грешиш. Аз съм на поход , Чарли. Пак съм рицар и ще спася благородната девица от змея.
Рицарите винаги го правят сами. Майната му на краля и на цялото му войнство. Това включва и теб.
Адеър се замисли за миг.
- Добре. Съгласен съм. Не поставям никакви условия, но не мога да оставя сър Кийт да тръгне без
нещата, които му трябват. Просто ще ти дам необходимото за похода и можеш да отидеш в Мичиган,
да очистиш оня тип и после да се чупиш в... да речем в Детройт. В „Мариот―. Ще ти запазя стая. Ако
не се появиш до това време утре, ще приема, че не си успял. Ако дойдеш, тримата с теб и госпожа
Бакстър ще го отпразнуваме. Никакви условия.
Кийт не отговори.
- Казах на хората във Вашингтон - продължи Чарли, - че трябва да се погрижиш за някои лич ни
въпроси. Само искат до петък да им съобщиш окончателното си решение. Това ти дава време да
помислиш, ако останеш жив, разбира се. Така или иначе, след като си тръгнеш оттук, прави каквото
знаеш. Също като едно време, когато те целувах на прощаване на някоя скапана граница или летище.
Но преди да заминеш, трябва да съм сигурен, че си получил всички шансове да успееш. Също като
едно време, Кийт. Позволи ми да ти помогна.
- Защо?
- Харесвам те. Не харесвам Бакстър. Не ми харесва какво е направил. Искам да си щастлив.
Щастливият човек взима правилни решения.
Кийт отново не отговори.
- Ако не за друго, помисли за Портърови. В антрето им има ченге. Аз ще се погрижа за него.
- Не, аз ще се оправя. Къде са Портърови все пак?
- По разни задачи.
- Къде?
- В „Ант иох―. Отпрат их ги. Разказаха м и за сексуалнот о поведение там. Направо се скъсах от смях.
Но хич не е забавно. - Той замълча за миг. - Всъщност те ми харесаха. Обещаха ми следващия път да
гласуват за републиканците. Искаш ли още сок? Ще ти донеса.
- Не. Трябва да си тръгваш.
- Добре. - Чарли остави чашата си на земята, изпра ви се и извади от джоба си един плик: - Донесъл
съм ти хиляда долара.
- Не искам пари от ч ичо Сам.
- Това са мои пари. Лич ни.
- Не, не са.
- Е, тогава ги прием и като аванс.
- Задръж си ги.
Адеър сви рамене и прибра плика в джоба си.
- Независимостта, кавалерствот о и рицарството са мъртви, Кийт.
- Прост и м и над ут ите думи, но докато аз съм жив, те не са мъртви.
- До ут ре ще са. Добре, поне опитах. Желая т и успех, приятелю.
Ръкуваха се и Чарли Адеър се отдалечи през градина та, после изчезна сред царевицата като
някакъв безплътен дух - ефект, който очевидно търсеше, помисли си Кийт. Харесваше стила му, но
понякога Чарли малко преиграваше.
Кийт продължи да наблюдава стената от царевица и естествено, скоро високите стъбла се
раздвижиха и се появи сивият форд на Чарли.
Той прегази цветна леха, мина през моравата и спря до Кийт.
- Отседнал съм в мотел „Мейпъл―.
- Добър изб ор.
- Просто нямаше друг. Тя т рябва да е невероят на жена, а?
- Така е.
- Може ли да се сравнява с онази, как и беше името, в Джорджтаун?
- Не пом ня никаква как и беше името в Джорд жтаун.
- Ако е като нея, дължиш й по-добър шанс, отколкото й предлагаш.
- Трябва да се справя без твоята помощ или помощта на чичо Сам.
- Както искаш. Ти си прич ината за тоя скапан проб лем.
Кийт не отговори.
- Наистина, Кийт. Човек, който десетки път и тайно е влизал и излизал от Източ на Германия, да не
може да се измъкне дори от Охайо! Божичко.
- Не се опитвай да ме изкушиш. Не съм в настроение.
- Няма нужда да доказваш нищо. Ти се прецака и сега т и трябва помощ. Голяма работа. Проблемът
ти е, че си прекалено самолюбие. Винаги си бил единак, Кийт. Изненадан съм, че отдавна не са те