убили. Е, прекалено много години си надлъгвал смъртта по целия свят - гледай да не я срещнеш тук.
- Благодаря т и за загрижеността.
- Майната т и, Кийт. - Чарли нат исна газта, пресече моравата и излезе на пътя.
Кийт имаше силното предчувствие, че Чарли Адеър не е казал последната си дума.
37.
Кийт караше синьо-белия полицейски автомобил на запад по равния фермерс ки път, широк само
колкото да се разминат две коли. Стените високата царевица стигаха почти до чакъла и оставяха
впечатление за шофиране в дълбок ров.
Беше си сложил фуражката и ризата на Уорд, но до този момент не бе срещнал други полицейски
или шерифски автомобили. Знаеше, че шерифите използват личните си коли, но окръг Спенсър беше
голям, около хиляда квадратни километра, а от дома на приятелите му до фермата на Каули имаше
само петнайсетина километра. С малко късмет щеше да стигне дотам, макар че нямаше представа
какво ще завари.
Бе накарал полицай Уорд да се свърже по радиостанцията с участъка и да докладва, че всичко е
наред. Сержант Блейк го беше скастрил, че толкова време е отсъс твал от автомобила си. С насочен
към главата револвер, с белезници, с мъчителна болка в слабините и наруган от сержанта си, Уорд
наистина бе нещастен. И сега тряб ваше да е още по-нещастен, понеже се друсаше в багажника. Но
ченгето само си беше виновно и това бе най-малкият от проблемите му.
Пътят излезе на шосе 8 и Кийт зави по него.
Когато наближи фермата на Каули, видя от гората да излизат петима конници с пушки и кучета.
Той намали скоростта и те му махнаха с ръце. Кийт им отвърна. Един от мъжете дръпна юздите на
коня си и се насочи към него. Кийт нямаше представа дали конникът поз нава по лице всичк и
полицаи, но знаеше, че сините панталони от Армани няма да издържат на проверката. Имаше и малък
проблем с Уорд, който от време на вре ме риташе и викаше.
Когато мъжът се приближи, Кийт отново му махна и профуча нататък, сякаш не беше разбрал, че
онзи иска да разговаря с него.
Подмина фермата на Каули и забеляза до къщата синия пикап на Били Марлон. Продължи около
километър и половина, после направи обратен завой и се върна.
Конниците вече бяха далеч и Кийт зави в отбивката, после заобиколи пикапа и се насочи право към
стария краварник. Заби се в двукрилата врата и дъските се раз хвърчаха навътре. Той удари с пирачки,
но не навреме, и блъсна купчина кофи за мляко, които се разлетяха във всички посоки с оглушително
дрънчене.
Уорд извика нещо отзад.
Кийт изключи двигателя, свали фуражката и ризата и си сложи колана с кобура. Взе своята М-16 и
оръжието на полиция, слезе и почука по капака на багажника.
- Добре ли си?
- Да. Пусни ме.
- По-късно. - Той излезе от краварника и се сблъска с Били Марлон.
Марлон погледна полицейския автомобил, после Кийт и възкликна:
- Господи!
- Не е той, аз съм. Сам ли си?
- Да.
- Да идем в къщата. - Кийт му подаде оръжието на полицая.
Били Марлон бе ядосан и объркано го последва вътре.
- Търсят те — каза той.
- Кой беше тук?
- Онзи копелдак Круг. Пита ме дали съм те виждал и аз му отговорих, че изобщо не те знам кой си.
- Повярва ли т и?
- Припом ни м и, че си м и помогнал да се измъкна от проблем със закона - хей, благодаря за парите.
Намерих ги. Мислех, че си заминал.
- Върнах се. Трезвен ли си?
- Естествено. Скапан съм, ама съм трезвен. - Били го погледна. - Какво ти се е случило, по
дяволите?
- Напих се и паднах по стълб ището.
- Да не се майтапиш? А, още нещо, вчера идва ед ин тип, не си спомням името м у, и каза, че т и бил
приятел. Портърови му били споменали, че може да си тук...
- Чарли ли?
- Да... такъв лъскав, със светла коса, и се прави на м ного умен...
- Чарли е.
- Да. Търсеше те. Показах му писм ото, дето си м и го оставил, и му казах, че си заминал, ама той
рече, че може да си се върнал. Какво става, по дяволите? За какво са ти всичките тия железа?
- Нямам много време, Б или. Имам нужда от твоята помощ.
- Ще ти дам каквото поискаш, само да го имам.
- Добре. Трябва ми твоят пикап и чифт бот уши. Имаш ли камуфлажно облекло?
- Естествено.
- Бинокъл, ком пас?
- Имаш ги. На лов ли от иваш?
- Да. Трябва да побързам.
- Ела горе.
Качиха се по стълбището на спретнатата къща и вля зоха в малка спалня.
Били извади ловното си снаряжение от гардероба и Кийт си събу панталона и обувките.
- Изгори ги - каза той.
- Да ги изгоря?!
- Изгори всичко, което оставя тук.
Той навлече камуфлажния панталон. Беше му малко тесен и доста мръсен, но ставаше за човек,
който не се е къпал от неделя сутринта. Ботушите му бяха точно, ризата също. Били му даде
яркооранжева жилетка без ръкави и Кийт я взе, макар че нямаше намерение да си я слага.
Докато го гледаше как се облича, Марлон каза:
- Ще дойда с тебе.
- Благодаря, но искам да отида на лов сам.
Кийт се облече и се изправи. Замисли се за трите кучета на Бакстър. Кучкарникът в къщата на
Уилямс Стрийт беше празен. Това означаваше, че животните щяха да пазят хижата ця ла нощ.
- Ходиш ли на лов с лък или арбалет? — попита той.
- Не. Обичам си пушката. Ами ти?
- Същата работа. - Въпреки цялата си екзот ич на под готовка, нямаше никакъв опит с лъкове и
стрели, тръби със стрелички, прашки, копия или бумеранги. Единственият безшумен начин на
убиване, на който го бяха научили, беше с нож и гарота, но в случая това нямаше да му помогне.
Пушката нямаше заглушител, а Били нямаше арбалет. Но щеше да се занимава с този проб лем по-
късно.
- Добре, благодаря т и - каза Кийт. - Утре или вдругиден ще ти върна пикапа.
- Кийт , може да съм скапан алкохолик, ама сега съм трезвен.
Очите им се срещнаха.
- Колкот о по-малко знаеш, толкова по-д обре. - Кийт тръгна към вратата, но Б или го спря.
- Спом ням си отделни моменти от оная вечер в кръчмата и в парка.
- Трябва да вървя, Били.
- Той наист ина беше ч укал жена ми... вт ората м и жена. Обичах я... и тя ме обичаше, и щяхме да си
живеем добре, ама това копеле застана помежду ни и после двамата се опитахме да се съберем.. нали
разбираш? Не успях да го понеса и започнах да пия и да се държа адски гадно с нея. Тя ме напусна,
ама... каза, че още ме обичала, но била постъпила лошо и разбирала защо не мога да и простя. - Били
внезапно се завъртя и изрита вратата на гардероба. Шперплатовата плоскост се раз цепи. - Пфу, мамка
му!
Кийт дълбоко си пое дъх.
- Всичко е наред. - Удивително колко опустошения бе оставил след себе си Клиф Бакстър с
плътските си удоволствия и моралната си поквара. - Как се казваше тя?
Все още с гръб към него, Марлон отвърна:
- Бет.
- Къде е сега?
- Не знам... В Кълъмбъс, струва м и се. - Б или се обърна и го погледна. - З нам къде от иваш. И аз
идвам. Трябва да дойда.
- Не. Нямам нужда от помощ.
- Не е заради тебе. Заради самия мене е. Моля те.
- Опасно е.
- Аз вече съм мъртъв. Даже няма да забележа разликата.
Кийт кимна.