Той навлече камуфлажния панталон. Беше му малко тесен и доста мръсен, но ставаше за човек,
който не се е къпал от неделя сутринта. Ботушите му бяха точно, ризата също. Били му даде
яркооранжева жилетка без ръкави и Кийт я взе, макар че нямаше намерение да си я слага.
Докато го гледаше как се облича, Марлон каза:
- Ще дойда с тебе.
- Благодаря, но искам да отида на лов сам.
Кийт се облече и се изправи. Замисли се за трите кучета на Бакстър. Кучкарникът в къщата на
Уилямс Стрийт беше празен. Това означаваше, че животните щяха да пазят хижата ця ла нощ.
- Ходиш ли на лов с лък или арбалет? — попита той.
- Не. Обичам си пушката. Ами ти?
- Същата работа. - Въпреки цялата си екзот ич на под готовка, нямаше никакъв опит с лъкове и
стрели, тръби със стрелички, прашки, копия или бумеранги. Единственият безшумен начин на
убиване, на който го бяха научили, беше с нож и гарота, но в случая това нямаше да му помогне.
Пушката нямаше заглушител, а Били нямаше арбалет. Но щеше да се занимава с този проб лем по-
късно.
- Добре, благодаря т и - каза Кийт. - Утре или вдругиден ще ти върна пикапа.
- Кийт , може да съм скапан алкохолик, ама сега съм трезвен.
Очите им се срещнаха.
- Колкот о по-малко знаеш, толкова по-д обре. - Кийт тръгна към вратата, но Б или го спря.
- Спом ням си отделни моменти от оная вечер в кръчмата и в парка.
- Трябва да вървя, Били.
- Той наист ина беше ч укал жена ми... вт ората м и жена. Обичах я... и тя ме обичаше, и щяхме да си
живеем добре, ама това копеле застана помежду ни и после двамата се опитахме да се съберем.. нали
разбираш? Не успях да го понеса и започнах да пия и да се държа адски гадно с нея. Тя ме напусна,
ама... каза, че още ме обичала, но била постъпила лошо и разбирала защо не мога да и простя. - Били
внезапно се завъртя и изрита вратата на гардероба. Шперплатовата плоскост се раз цепи. - Пфу, мамка
му!
Кийт дълбоко си пое дъх.
- Всичко е наред. - Удивително колко опустошения бе оставил след себе си Клиф Бакстър с
плътските си удоволствия и моралната си поквара. - Как се казваше тя?
Все още с гръб към него, Марлон отвърна:
- Бет.
- Къде е сега?
- Не знам... В Кълъмбъс, струва м и се. - Б или се обърна и го погледна. - З нам къде от иваш. И аз
идвам. Трябва да дойда.
- Не. Нямам нужда от помощ.
- Не е заради тебе. Заради самия мене е. Моля те.
- Опасно е.
- Аз вече съм мъртъв. Даже няма да забележа разликата.
Кийт кимна.
Били шофираше пикапа, десетгодишен син форд „Рейнджър―, а Кийт седеше до него, нахлупил
ниско над очите си мръсна платнена шапка.
В багажното отделение зад седалките бяха оставили ловното снаряжение, брезентови намета ла за
мичиганския студ, неговата М-16, полицейската пушка, служеб ния револвер на Уорд и ловджийската
пушка на Били Марлон, войнишка М-14 с оптичен мерник. Кийт бе взел и куфарчето си, в което
носеше паспорта си, важни документи, малко пари и други дреболии. Дойде му наум, че това е
всичко, което притежава - почти също толкова, колкото и при заминаването му от Спенсървил за
армията.
- Бакстър има три ловджийски кучета - каза той на Били.
- Мамка му.
- Помисли за това.
- Непременно. Къде всъщност от иваме? - попита Марлон.
- В северната част на Мичиган.
- Наист ина ли? Обикновено ловувам там. В жабката има няколко карти на района.
Кийт ги извади и откри Сивото езеро в северния край на полуострова. Наближаваше един следобед
и трябваше да са в Атланта към седем. С малко късмет щяха да открият хижата на Бакстър за около
час.
Докато пътуваха, забеляза два автомобила на спенсървилската полиция, друга група конни ченгета
и кола на окръжното шерифско управление. Кийт всеки път се навеждаше, но изглежда, никой не
обръщаше внимание на стария пикап. Били носеше ниско нахлупена бейзболна шапка и Кийт му каза
да не поглежда към ченгетата, защото всички го познаваха от честите му прес тои в изтрезвителното.
- Познават ли пикапа т и?
- Не... Никога не съм правил транспорт ни наруше ния. Ходя да пия пеша.
- Добре... ако поискат да ни спрат, прави каквото т и кажат. Не можем да им избягаме с това нещо.
- Майната им - отвърна Б или. - Повече няма да им се дам на тия задници.
- Ще те застрелят. Зная как действат.
- Майната им. Тия копелета са с обикновени коли. Кат о запраша през царевицата с моята бракма,
има да ни дишат праха.
- Добре. Ти водиш. - Кийт се загледа в него. Явно в т ози човек имаше нещо повече, отколкото си бе