събота следобед.
Кийт остави мислите си да се понесат към Ани, после осъзна, че това го разсейва. Целта му бе
Сивото езеро, задачата - да си разчисти сметките с Клиф Бакстър, не само заради себе си, но и заради
Ани.
- Къде точно в северен Мич иган от иваме? - попита Били.
- Не зная.
- Тогава как ще стигнем?
- Ще се оправим. Хей, помниш ли как казвахме в арм ията? „Не зная къде сме...―
- Да - усм ихна се Марлон. — „Не зная къде сме, нито какво правим, но си прекарваме страхот но.― -
Той се засмя.
Кийт си помисли, че това, изглежда, е задоволило любопитство на Били, но малко по-късно той
попита:
- Бакстър сам ли е?
- Мисля, че в къщата няма други мъже - след кратко колебание отвърна Кийт.
Марлон смели тази информация за около минута.
- Къде е госпожа Бакстър?
- Защо питаш?
- Ами... чух за отвличанет о по радиото. - Б или го поглед на. - Казаха, че си я отвлякъл.
- Ти как м ислиш?
- Хм, ясно е като бял ден, че двамата сте избягали заедно. Целият град го знае.
Кийт не отговори.
- Ама не знам какво се е случ ило после - продължи Б или.
- Какво според теб се е случило?
- Ами... предполагам, че ви е настигнал. Това обясня ва синините и раните по лицет о т и. Но не
обяснява защо един от двама ви не е мъртъв.
- Опитахме се - каза Кийт.
Марлон се засмя.
- Мога да се басирам, че е така. Значи сега е вторият рунд.
- Вторият , а може и да е третият, четвърт ият или пет ият. Кой т и брои?
- И предполагам, че е послед ният.
- Убеден съм.
- Ще го уб иеш ли?
Кийт се замисли за миг.
- Предпоч итам да не го уб ивам.
- Защо?
- Ще е прекалено милост иво.
Били само кимна.
- Ако ще идваш с мен, трябва да изпълняваш запове дите ми. Нали така? - каза Кийт.
Били отново кимна.
- Не те чувам, войнико.
- Тъй вярно.
Известно време пътуваха в мълчание, после Марлон попита:
- Тя е с него, нали?
- Да.
- Ясно. Знач и трябва да се справим с него, без тя да пострада.
- Точ но така.
- Няма да е лесно.
- Няма.
- И има три кучета?
- Така мисля.
- С какво е въоръжен?
- С каквот о ти дойде наум. Той е ловец и ченге.
- Ясно. А дали има очила за нощно виждане?
- Сигурно. Благодарение на спенсървилския полицейс ки участък.
- Добре... и предполагам, че се е заврял в някоя колиба или нещо подобно, някъде, където мястото
му е добре познато.
- Точ но така. - Кийт го поглед на. Някой лекар б и могъл да заяви, че мозъкът на Били Марлон е
поразен от алкохола, но всеки, който го познаваше, щеше да разбере, че всъщност душата му е била
подложена на прекалено много удари от живота. И все пак Кийт не се съмняваше, че нещо, скрито
дълбоко в сърцето на Били Марлон, се е разбудило. - Разкажи ми за Бет.
- Не мога.
- Можеш, разб ира се.
Били помълча няколко минути, после бръкна в порт фейла си, извади оръфана снимка и му я
подаде.
Кийт видя снимана до раменете около трийсет и пет годишна жена с къса руса коса, наистина
много красива, с големи очи и широка усмивка. Красотата и го изненада. Нищо чудно, че бе
привлякла вниманието на Клиф Бакстър. Беше забелязал, че в окръг Спенсър определе но има
достатъчно хубави жени, но разбираше защо Бет е станала жертва на ченгето и причината седеше от
лявата му страна. Като се оставеше настрана цивилизаци ята и културата, всеки слаб мъж с
изключително надарена съпруга беше обречен да я изгуби - дори само временно, - заради някой като
Клиф Бакстър. Кийт върна снимката на Били и каза:
- Много е красива.
- Да.
- Кога се случ и?
- Преди две години.
- Омъжила ли се е повторно?
- Едва ли. В телефонния указател на Кълъмбъс все още фигурира като Бет Марлон.
- Може би след това ще идеш да я потърсиш.
- Може би.
Няколко минути по-късно настроението на Били, изглежда, се подобри.
- Хей, време е да си припом ним войнишките год ини.
Кийт не смяташе така.
- Познаваш ли този път? - попита той.
- Да, от време на време минавам оттук. В щатския парк „Харт уик Пайнс― има м ного дивеч. Б ил ли
си там?
- Не, никога не съм стигал т олкова на север. Спомняш ли си някъде наоколо да има
бензиностанция?
- Чакай да пом исля... — Той поглед на през прозоре ца. - Да, след около километър и половина. Още
колко нататък отиваме?
- Почти до края на полуострова. Още два часа, предполагам. - Кийт замълча за миг. - Не е нужно да
идваш чак дотам. Мога да те оставя в някой мотел и после да се върна да те взема.
- Да бе. Ами ако не се върнеш?
- Ще се върна.