идва. Кийт изхвърли тези грижи от главата си и се замисли за непосредствения проблем.
Той влезе в бензиностанцията и каза на служителя:
- Търся добър арбалет.
- Има един ч овек, Нийл Джонсън, продава спорт ни принадлежности. И нови, и втора ръка. Приема
в брой. Вече е затворил, но ако искате, ще му позвъня.
- Добре.
Мъжът набра номера и се свърза с Нийл Джонсън, който очевидно вечеряше и питаше дали
господинът може да почака малко.
- Всъщност доста бързам - каза Кийт. - Няма да му отнема много време.
Служителят предаде това на господин Джонсън и той се съгласи да го чака в магазина. Кийт
благодари и се върна в пикапа.
- Какво става? - попита Били.
- Отиваме да купим арбалет. — Той запали двигателя и потегли на изток.
Марлон кимна.
- Има ли нач ин да очист им Бакстър, без да уб иваме кучетата?
- Ще видим. - Разбира се, имаше шанс да улучат ченгето от стот ина метра с М-16 и опт ичния
мерник. Но това не влизаше в плановете му - той искаше да се изправи пред Бакстър очи в очи.
Откри къщата на Джонсън, малка дъсчена постройка в края на Атланта, с други думи, само на
неколкостотин метра от главната улица.
Разлаяха се кучета и лампата на верандата светна. Кийт и Били слязоха от колата. Посрещна ги
висок жилест мъж, който продължаваше да дъвче и се предс тави като Нийл. Кийт представи себе си и
Били като Боб и Джак. Джонсън хвърли поглед към стария пикап, после внимателно разуч и
клиентите си. Навярно се опит ваше да определи дали си струват загубеното време.
- От Охайо ли сте? - попита той.
- Да - отвърна Кийт. - Пом ислих си що да не се пробвам с арбалет.
- По дяволите, това не е никакъв спорт. Трябва ти лък.
- Не мога да стрелям с лък. Просто искам да убия някоя и друга гадинка.
- Добре, имам само един вид арбалет и. Елате.
Той ги заведе в един алуминиев склад, разположен на известно разстояние от пътя и превърнат в
магазин за спортни стоки. Дясната стена на продълговатата пост ройка бе покрита със стойки за
огнестрелно оръжие и ловно снаряжение и Кийт си помисли, че господин Джонсън би могъл да
оборудва цял пехотен батальон. Лявата стена бе заета с принадлежности за риболов, лъкове, дрехи,
палатки и други дреболии. Нямаше ракети за тенис или маратонки.
Кийт не бързаше особено много, защото знаеше, че каквото и да прави при Сивото езеро, ще му се
наложи да изчака малките часове на нощта. Освен това не бива ше да проявява нетърпение в град с
население от шестстотин души, в който всяка покупка трябваше да се разглежда като сделката на
века.
След няколко встъпителни любезности Нийл Джонсън му подаде арбалета.
- Тоя тук е втора употреба. Направен е от фиб ростъкло. От „Про Лайн― е, добра фирма.
Кийт разгледа оръжието. В общи линии то се състоеше от къс лък, монтиран напречно на нещо
като приклад на пушка, също от фибростъкло. Спусковият меха низъм освобождаваше опънатата
тетива и изстрелваше стрелата по канал, минаващ по дължината на приклада.
- Изглежда лесна работа.
- Да. Така е. Това не е никакъв спорт. След няколко д ни ще стреляш също толкова доб ре, колкот о и
всеки друг. Докато с лък трябва да се упражняваш с години, за да станеш добър.
Кийт имаше чувството, че господин Джонсън се отна ся с презрение към арбалетите и към всички,
които ги използват.
- Един приятел ми каза - прибави Нийл, - че в д ните на рицарите папата забранил арбалетите, нали
разбираш, щото се смятало, че за християните е долно да ги използват.
- А стига бе! Това от насяло ли се е и за стрелба по плъхове?
- Сигурно не. Както и да е, м ного са точни. Имаш т рийсеткилограмов нат иск и го зареждаш, като
опреш приклада до гърдите си и опънеш тетивата с две ръце. Ето, ще ти покажа. - Нийл взе арбалета,
опъна тетивата и я закачи на лостчето. После зареди стрела, прицели се в една прашна еленова глава,
закачена на отсрещната стена, и натисна спусъка. Късата стрела прониза глава та точно между очите,
излезе от другата страна и се заби в дървената подставка. - Какво ще кажеш?
- Отлич но.
- Да. С лък нямаше да мога да го направя. Доб ре, та значи стрелата лет и с около шейсет метра в
секунда и ако преследваш животно, трябва да запомниш, че това не е пушка и че трябва да се
приближиш повече. Още нещо - на всеки четирийсет метра стрелата се спуска с около метър и
двайсет надолу, така че трябва да го ком пенсираш. - Той взе една от стрелите. - Тези тук са от