фибростъкло с пластмасови стабилизатори и с широки върхове за лов. Вървят по осем в кутия. Колко
ще искаш?
Кийт погледна пластмасовия колчан на щанда.
- Напълни го целия.
- Добре. Побира двайсет и четири. Трябва ли ти нещо друго?
- Може ли да монт ирам на арбалета опт ичен мерник?
- Опт ичен мерник ли? Не им даваш никакъв шанс на плъховете, а?
- Абсолют но.
- Чакай да видя какво имам тук. - Нийл откри подходящ опт ичен мерник и след десет минут и вече
го бе монтирал на арбалета. Подаде го на Кийт и попита: - Искаш ли да го простреляш?
- Естествено.
- Ще ти поставя м ишена. Застани до вратата. Това са двайсетина метра.
Кийт взе арбалета, прехвърли колчана през рамо и отиде до вратата, докато Джонсън поставяше
кръгла мишена върху бала слама. Кийт опъна тетивата, постави стрелата, прицели се и натисна
спусъка. Улучи мишената ниско, фокусира мерника и отново стреля. На третия път улучи средата.
- Добре. Каква е точ ността му, да речем, от четирийсет метра?
- Около двайсет пъти по-висока от тази на лъка - отвърна Нийл, - коет о означава, че от такова
разстояние трябва да можеш да улучваш двайсетсантиметров кръг.
Кийт кимна.
- Ами от осемдесет?
- Осемдесет метра ли? Че т и изобщо няма да вид иш плъха от осемдесет метра... е, с тоя мерник ще
е като от двайсет метра, но отклонението става доста голямо. Тия неща са направени за стрелба от
четирийсет метра. Стрелата може да излети на седемстотин метра, ама няма да улучиш нищо осве н
някоя крава, и то по случайност.
- Ясно... мога ли да улуча, да речем, куче, застанало неподвижно, от осемдесет метра, ако няма
вятър?
Нийл потърка брадичката си.
- Хм... ще трябва да прецениш отклонението. За как во ти е това?
- Подивелите кучета ми отмъкват овцете в Охайо. Когато стрелям с пушка по някое, другите се
пръскат. Мисля, че с арбалет няма да ги подплаша.
- Що просто не вземеш да ги изтровиш?
- Не е по христ иянски.
Нийл се засмя.
- Ти си знаеш. - Той взе молив и започ на да драска цифри по дървения плот. - Чакай да видим...
арбалет, двайсет и четири стрели плюс оная, дето я изстрелях аз... искаш ли си я?
- Не.
- Добре, колчан, калъф и мерник... да речем, шестстотин долара плюс ДДС.
- Изглежда прилич но. - Кийт му даде парите - поч ти всичко, което имаше, - после си спом ни за
хилядата долара на Чарли Адеър и се зачуди кога и къде ще го види отново.
Докато Били прибираше покупките им в брезентовия си сак, Кийт попита:
- Насам идват ли м ного хора от Охайо?
Джонсън преброи банкнотите и отвърна:
- През лятото да, после и през ловния сезон. Но иначе не. Закъде си се запътил?
- За остров Преск.
- А стига бе! Нощем хич не е лесно да минеш през хълм овете, освен ако не знаеш пътя.
- Няма да бързаме. Виждам, че продаваш храна за кучета.
- Да. Печеля главно от м униции, кучешка храна, ст ръв за риба, такива неща. Хората си имат
собствени пушки. - Нийл продължи да дудне, после си спомни въпроса: - Трябва ли ти храна за
кучета?
- Не, но един мой приятел идва тук с два-три песа, а те имат вълчи апет ит. Мисля, че купува
храната им от теб.
- Да, щом ги използваш, трябва и да ги храниш. Всъщност преди няколко дни идва един човек от
Охайо и купи храна поне за няколко месеца.
- Може да е бил моят приятел.
- Възможно е.
Разговорът като че ли забуксува, затова макар да знаеше, че е малко рисковано, Кийт каза:
- Мисля да си купя някое местенце тук, но м и се иска да се посъветвам с хора от Охайо, които имат
хижа в района.
- Да, можеш да го направиш. Всъщност оня човек, дето изкупи почт и цялата ми храна за кучета, е
при Сивото езеро. Иди да го потърсиш. Казва се Бакстър. Твоят приятел ли е?
- Не. Но може би на връщане ще се отбия при него. Ст ига да не го притеснявам , ако е с дама.
- Не забелязах в колата му да има жена.
Кийт не отговори.
- Но не видях и кучета - прибави Нийл, - така че трябва първо да е минал през хижата си и после да
се е върнал тук. Можеш да му позвъниш предварително. Има го в указателя. Кажи му, че аз те
пращам.
- Благодаря. Може да нам ина на връщане. Но сега трябва да позвъня вкъщи. Нещо прот ив да
използвам телефона ти?
- Не, заповядай. Ей го там до касата.
Кийт заобиколи зад щанда, откри телефона и набра номера. Били се заприказва с Джонсън за
оръжия и лов.
- Ало? - отговори Тери.
- Аз съм.
- Кийт! Къде си?
- Тук. Виж, телефонът ти се подслушва.