- Моят телефон ли?
- Да, но не от спенсървилските ченгета, а от федералното правителство.
- Какво? Защо?
- Няма значение. Утре сут рин се свържи с адвоката си и го накарай да се погрижи за това. По-
важното обаче е, че той е тук. Значи и тя е с него. - Кийт замълча, после успокоително прибави: -
Сигурен съм, че е жива.
- О, слава Богу... Какво ще правиш?
- Разговарях с мест ната полиция. Готови са да пом ог нат. Просто исках пак да напом ня на двама ви
с Лари да не правите нищо рисковано. Не разговаряй по телефона и с родителите си. Разбра ли?
- Да.
- Довери ми се, Тери.
- Вярвам ти.
- Утре ще я доведа в Спенсървил.
- Сериозно ли говориш?
- Да.
- Ами той? Ще го арестуват ли?
- Не зная. Предполагам, че ако тя подаде оплакване, ще го арестуват.
- Тя няма да го направи. Просто иска да се избави от него.
- Е, всяко нещо с времето си. Местната полиция иска да изчака до утре. Тогава ще т и съобщя
добрата новина.
- Ясно... може ли да се чуем довечера?
- Ще отседна в мотел и ще т и телефонирам само ако имам нова информация.
- Добре. Внимавай.
- Непременно. А сега съобщение за хората, които записват този разговор. Здравей, Чарли. Ст игнах
тук без твоя помощ, но още веднъж ти благодаря. Били ми помогна и ако по-късно аз не съм в
състояние, погрижи се за него. Става ли? Междувременно ми остава още един дракон. Чао. - Кийт
замълча, после каза: - Добре, Тери, стой там и чакай. Поздрави Лари.
- Добре.
Кийт затвори. Когато тримата с Били и Нийл се върнаха при пикапа, той се сбогува с Джонсън.
- На връщане следващата седмица ще м инем оттук.
- Наслука.
Кийт и Били се качиха в пикапа и потеглиха.
- Чу ли? - попита Марлон. - Бакстър е на Сивот о езеро.
- Да. - Кийт се чувстваше много по-добре.
- Пипнахме го! Ти си знаел, че е там, нали?
Кийт не отговори.
Били се замисли, после попита:
- Според теб той знае ли, че го търсиш?
- Убеден съм.
- Да... но дали му е извест но, че знаеш къде е?
- Това е въпросът.
Били разгледа арбалета, вдигна го и се прицели през малкия оптичен мерник.
- Също като пушка е. Но не м и е ясна тая работа с отклонението.
Той проучи острия като бръснач връх на стрелата.
- Божичко, тоя връх е повече от два и половина сантиметра. Може да пробие адски голяма дупка.
Сигурен ли си, че трябва да убием кучетата?
- Ще видим , когато стигнем там.
- Добре... Може пък да успеем да очист им Бакстър с това нещо.
- Възможно е. - Независим о дали го уб иеше с пушка от сто метра или с арбалет от четирийсет ,
ченгето щеше да е също толкова мъртво, колкото и ако бе срязал бедрената му артерия с ножа си.
Разликата обаче беше в последствията. Той се замисли за това, като имаше предвид, че Ани ще
присъства на цялата сцена. Обмис ли и възможността изобщо да не убие Бакстър. По-голямата част от
онова, което щеше да се случи преди зазоряване, не зависеше от него, но той чувстваше, че поне
трябва да помисли за живота след смъртта - за своя живот след смъртта на другия, разбира се. Винаг и
се беше опитвал да не стреля в гърба или топките на врага. Освен тези дребни рицарски прояви,
всичко друго бе позволено. И все пак случаят с Бакстър беше особен и Кийт наистина искаше да го
погледне в очите и да му каже: „Здрасти, Клиф, спомняш ли си ме?―
- Нещо се от несе - отбеляза Били.
- Да. Да не съм пропуснал някой завой?
- Не, но трябва да завиеш тук. Карай наляво.
- Добре. - Кийт зави и поеха на север от Ат ланта в огром ната девствена пустош, осеяна с хълмове,
езера, потоци и блата.
- Пътищата на картата не винаги отговарят на дейст вителността - каза Марлон.
- Ясно. - Кийт включ и лампич ката и огледа картата. Районът , в който навлизаха, представляваше
почти изцяло щатска собственост, четиристотин-петстотин квадратни километра гори, достъпни
главно по дърварски пътища, животински пътеки и с кану по реките. Не се виждаше нито едно
селище. Той изключи лампата. — Ти водиш.
Били извади от жабката фенерче и разучи картата.
- Хижата на Бакстър е от северната страна на Сивото езеро - рече Кийт.
Марлон не го попита откъде знае.
- Добре... Виждам един път , койт о м инава покрай източ ния бряг на езерот о, но не продължава на
север.
- Ще го открием.
- Да, хората поставят дървени табелки като оная ето там, виждаш ли я? „Бърлогата на Джон и
Джоун―. Знаеш ли как се казва неговата хижа?
- Мисля, че е „Хижата на големия шеф Клиф―. Но имам чувството, че е свалил своята табелка.