Ани остана неподвижна. Искаше да умре и в този момент не я интересуваше колко време ще
отнеме това. После си помисли за децата си и за вероятността Кийт да си спомни разказа и за Сивото
езеро или да се е свързал с Тери, която навярно бе разбрала намека и за Атланта.
Знаеше, че не могат завинаги да останат в хижата и че когато някой се появи, ще се пролее кръв.
Накрая Клиф навярно щеше да я застреля и да се самоубие.
Затова се колебаеше дали наистина иска да умре веднага, или да поживее още с надеждата да
направи нещо, за да сложи край на този кошмар. Но нямаше представа още колко време ще може да
издържи преди той да я пречупи. От пристигането им бяха минали три дни и тя вече губеше
представа за реалността, поддавайки се на перверзната му воля, за да си спести част от мъченията. Не
можеше да се мери с него в това положение, разбира ше го. Силата беше на негова страна и той
отвръщаше на безпомощната и съпротива с типичния си садизъм. Но Ани нямаше да му се даде
доброволно.
- Върви по дяволите - каза тя.
Бакстър сведе пистолета, отиде до камината и пъхна ръжена в пламъците.
Ани го наблюдаваше. Не, нямаше да я убие. Не още. Сега бе намислил друго. Върхът на ръжена
стана червен и той го издърпа от огъня, повдигна го и плю отгоре му. Плюнката зацвъртя и Бакстър
приближи ръжена на няколко сантиметра от дясната и гърда.
- Не искам да го правя, но ти не м и даваш друг избор.
- И аз не го искам , но т и не ми даваш изб ор - отвърна тя.
Той я погледна.
- Така или иначе, ще стане както кажа аз. Е?
Осъзнала, че е безсмислено повече да се съпротивля ва, Ани се завъртя и отиде до дивана. Веригата
се влачеше по килимчето, прангите жулеха глезените и.
- Наведи се — каза Бакстър.
Тя се наведе над тапицираната странична облегалка и опря ръце върху възглавниците. Чу, че Клиф
оставя ръжена, разкопчава колана с кобура и го пуска на земята. После се приближи зад нея и свали
колана на панталона си.
- Добре, сега ще си плат иш за голямата си уста. И през всички тези години т и се е насъбрало да
плащаш още много.
Ани не отговори, но знаеше, че ако не каже нещо, Клиф ще продължава да дудне, и не искаше да
чака в тази унизителна поза.
- Просто прави каквот о искаш и свършвай.
- Проклета да си...
Той замахна с колана и силно го стовари върху дупето и.
Кийт фокусира бинокъла към един от осветените прозорци, вградени в стръмния покрив. Зърна
нещо, после я видя. Беше изправена и се виждаше от кръста нагоре. Гърдите и бяха голи. Няколко
секунди тя стоя неподвижно. От това разстояние не бе в състояние да различи чертите и. Стори му се
уплашена, но може и да си въоб разяваше.
Внезапно Ани изчезна и на нейното място застана Клиф Бакстър. Кийт се опита да фокусира
бинокъла по-добре, после видя ченгето да прави някакво странно движение. Трябваха му няколко
секунди, за да осъзнае, че Бакстър замахва с нещо, бич, колан или палка, и разбра какво става. Той
сведе бинокъла и усети, че стомахът му се свива.
- Какво видя? - прошепна Б или.
- Нищо.
- Видя ли някого?
- Да... видях. - Кийт го поглед на и каза: - Б ие я. Влизам вътре. - Той грабна пушката си и понеч и да
се изправи, но Били го задържа.
- Не! Не! Чакай.
Кийт легна на земята. Струваше му се, че може да чуе онова, което ставаше в къщата, постоянния
плясък на нещо по гола плът и нейните викове. Това, разбира се, беше плод на въображението му, но
го чувстваше, сякаш се случваше със самия него.
Ани извика от болка и изненада. Обикновено се приготвяше за първия удар и стискаше зъби,
докато болката на станеше прекалено силна. Предишния ден бе понесла десет удара, без да издаде
звук, и това и беше донесло известно удовлетворение.
- Щях да те ударя само пет пъти - каза той, - но сега ще получиш цели десет. Брой ги и ако се
объркаш, ще започна отначало. Готова ли си?
Тя не отговори.
- Готова ли си?
- Да.
Клиф Бакстър нанесе девет бавни, силни удара с колана по задника на жена си, по който все още
имаше червени следи от предишния ден. След всяко замахване изчакваше Ани да си поеме дъх и да
го преброи. Преди последния удар тя се разхълца.
- Е, преди да започ нем те ударих вед нъж, така че ще ги броя за десет. Какво ще кажеш?
Ани сподави риданията си.
- Благодаря т и.
- Моля.
- Може ли да се изправя?
- Не. Можеш обаче да се разкрачиш.
Тя раздалечи краката си колкото и позволяваше веригата. Клиф си разкопча ципа и извади