- Хей, нали се разбрахме?
- Да, но...
- Успокой се, Кийт. Знам, че си видял нещо, което те е пот ресло. Но няма нужда да го виждам.
Познавам това копеле по-добре от теб. Бил съм в неговия затвор.
Кийт се овладя.
- Добре. Благодаря.
- Просто ще посед им малко тук. Ще почакаме кучетата да се успокоят. И Бакстър. Вече сме го
приклещили в ъгъла. Спомняш ли си... как беше? „Открийте ги, приклещете ги и ги довършете.― -
Били замълча за миг.
- Мамицата му.
Кийт кимна. Мислеше си, че навярно наистина тряб ваше да стреля. Но имаше добри и лоши
изстрели, сигурни и далечни. Този определено щеше да лош, дале чен изстрел и ако не улучеше или
попаднеше в бронираната жилетка на Бакстър, щяха да се разкрият. Човек никога не знае. По време
на обучението им казваха, че първият изстрел не винаги е най-добрият, но може да е единственият.
Че трябва бързо да пресметнеш шансовете, да решиш кога да стреляш и кога не. Може би, ако бе
видял или предвидил какво ще направи Бакстър... но сега поне знаеше, че Ани е жива и че ще остане
жива, докато ченгето продължава да се забавлява с нея.
- Копеле.
- Да. Даже нещо повече. За него просто трябва да се измисли нова дума.
- Аз зная тази дума. „Мъртъв―.
- Харесва м и.
Бакстър продължи словесните си гаври още минута- две и тя го гледаше в очите, както и беше
заповядал, коленичила в краката му, но не го слушаше и чакаше възможност да изпълни плана си.
Пистолетът бе само на малко повече от метър, но трябваше да отвлече вниманието на Клиф.
- Студено ми е - каза Ани. - Може ли да си взема одеялот о?
- Не, това, което можеш да направиш, е да оставиш циците си да замръзнат. - Той промени темата и
попита: - С колко други мъже си се чукала, откакто сме женени?
- С николко.
- Недей да ме лъжеш. Имаш гореща путка, скъпа. Нали съм те виждал как гледаш другите мъже.
Мислиш само за курове. Е, тук ще получиш достатъчно, миличка. Та с колко други мъже си се
чукала, откакто сме женени?
- С николко.
- Глупост и. Преди да свърша с теб, ще м и кажеш името на всеки т ип, с когото си се ебала зад гърба
ми. Имало е други, нали?
Тя кимна.
- Колко?
- Само двама.
- А стига бе. Само двама ли? - Клиф изглеждаше заинтригуван. - Кои?
- Ще се ядосаш.
- Да се ядосам ли? Вече и без това съм бесен. Кои?
- Обещай м и да не ме удряш.
- Нищо не ти обещавам, освен че ще те преб ия, ако не м и кажеш. Кои?
Ани дълбоко си пое дъх и отвърна:
- Реджи Блейк и брат т и Фил.
Той скочи.
- Какво?
Тя скри лицето си в шепи, за да не види усмивката на устните и.
- Ти... лъжеш! Кучка такава, лъжеш ме! Поглед ни ме в оч ите!
Ани отпусна ръце и го погледна.
Клиф застана на едно коляно и доближи лицето си до нейното.
- Ебаваш се с мен, а?
- Моля те, Клиф, не е честно. Изпълних всичко, кое то ми каза да направя. Сто път и отговорих на
всичките ти въпроси за други мъже. Какво искаш да ти кажа?
- Искам истината.
- Откакто сме женени, никога не съм правила секс с други мъже... освен с него.
- И никога не си се чукала с Блейк?
- Не... но ме е свалял.
- А стига бе! Този скапаняк... И брат ми ли?
- И той.
- Това... не т и вярвам.
- Съжалявам.
Клиф я изгледа, после кимна.
- Добре, ще науч им истината. Може б и не д нес, но малко по малко ще м и кажеш всичко за другите
мъже. Ясно ли ти е?
Ани знаеше, че Бакстър е вманиачен на тази и други подобни теми и че докато го интересуват, тя е
в сравнителна безопасност.
- Да.
Известно време Клиф остана на едно коляно пред нея, после я хвана за брадичката и повдигна
лицето и към своето.
- Винаги си знаела, че ще стигнеш д отук, нали? - т ихо и бавно каза той.
Ани го погледна в очите и се замисли. Струваше и се, че го познава, но никога не бе предполагала,
че е способен на това. И все пак я преследваше мисълта, че наис тина го е знаела.
- Знаеше го, нали? Аз го знаех, знач и и т и трябва да си го знаела. И щом си знаела, че някой ден ще
се случи, значи си го искала.
- Не!
- Това т и харесва...
- Не! Копеле гадно... - Ани замахна с юмрук, но той я хвана за кит ката и я зашлеви през лицето. Тя
се олюля назад и се свлече на пода.
Клиф се изправи.
- Ставай!
Ани зарови лице в шепи, сви се на кълбо и се разрида.
- Ставай!
- Остави ме на мира! Остави ме на м ира!
Бакстър не обичаше, когато жена му изпада в исте рия, защото не можеше да я принуждава да прави
каквото той иска, нито да го слуша, затова просто трябваше да изчака.
Ани лежеше на пода, скрила лицето си с ръце. След няколко минути Клиф каза: