- Ако си свършила с глупост ите си, ще т и позволя да се завиеш с одеялото и да си вземеш нещо за
ядене. Чакам те, но скоро ще ми писне и ще взема конския бич. Всъщност имаш десе т секунди. Девет.
- Той започ на да брои отзад напред.
Ани отпусна ръце, после бавно се изправи и отново застана на колене.
- Много добре. Виж, скъпа, само от теб зависи дали ще е трудно, или лесно. Колкот о по-бързо
проумееш, че тук командвам аз, че трябва да се научиш да си затваряш голямата уста и че ще правиш
всичко, каквото ти кажа, толкова по-лесно ще ти бъде. Няма начин да се измъкнеш, миличка. Ще
готвиш, ще чистиш, ще ме къпеш, ще ми духаш, ще те чукам и ще ми целуваш краката. И колкото с и
по-добра в тези неща, толкова по-добре за теб. Разбра ли?
- Да, господине.
- Знаеш ли, всички м омичета от рода Прент ис сте снобки. Смяташ ли, че не зная с какво презрение
гледаш на мен и семейството ми? Ти за каква се мислиш, по дяволите? Много ми се иска тук да е и
оная кучка, сестра ти. Трябват и няколко урока по духане. Поглед ни ме, курво. На теб говоря. Как т и
звучи това? Двете кучки да ми слугуват без дрехи...
- Моля те, Клиф... Не се чувствам добре... Ще припад на... Не искам да се разболея от пневмония...
Трябва да хапна нещо... Ще припадна...
Той внимателно я изгледа.
- Да, не т рябва да се разб оляваш. Не искам да се грижа за теб. Не можеш да я караш само на
духане, а? Можеш ли?
- Не.
- Добре, първо донеси аптечката и м и смени превръз ката. Не си прави труда да се изправяш,
миличка. Сега си санбернар.
Ани взе аптечката от шкафа, после, без той да и напомня, провеси брезентовата чанта на шията си
и се върна при него.
Бакстър си събу панталона и гащетата и легна на дивана.
Ани отвори чантата и извади тъпи ножици за рязане на лейкопласт. После разряза превръзката на
лявото му бедро. Забеляза, че по марлята все още има кръв, и когато я свали, видя, че раната не
зараства добре, макар да не бе инфектирана. Зачуди се дали по някакъв начин може да поправи тоз и
пропуск.
Взе спирт и памук и почисти кръвта. Той потръпна. Ани намаза с йод петсантиметровата рана и
този път Бакстър тихо изпъшка. После повдигна крака си и тя отлепи старата превръзка, от което
също го заболя. Накрая Ани постави нова марля и го бинтова. Клиф не казваше нито дума, нито за
раната, нито за окото си. Явно с мълчанието си се опитваше да убеди нея и самия себе си, че всичко в
мотелската стая е било точно според плана му. Всъщност Ани знаеше, че Кийт едва не е прерязал
бедрената му артерия. Отначало почти беше повярвала, че Клиф го е кастрирал, но нестихващата му
ярост показваше, че не го е направил.
Видя, че очите му са затворени, и погледна през рамо към масичката до фотьойла, върху която
лежеше кобурът.
- Търсиш ли нещо? - попита той.
Ани завъртя глава към него.
- Докато съм легнал тук със смъкнат и гащи, т и се чуд иш дали можеш да докопаш пищова преди да
успея да те спра. Е, скъпа, можеш. Но когато го направиш, ще се изненадаш, щото... - Той извади
револвера измежду възглавниците - ... щото всъщност той е тук. - Бакстър опря дулото в главата и. -
Остава ни още много да се учим, нали? Когато свърша с теб, ще ми носиш оръжията и даже няма да
си помисляш да ги използваш срещу мен.
Тя кимна, но и двамата знаеха, че това никога няма да се случи. Дойде и наум, че тази игра на котка
и мишка му харесва. Искаше да и покаже, че е по-умен от нея или поне по-хитър и по-способен да
оцелее в създадения от самия него свят. Искаше да я пречупи, но в същото време куражът и му
доставяше удоволствие. Ако се пре чупеше прекалено рано, можеше да му омръзне и да стане по-
садистичен. Накрая просто щеше да свърши и с двама им. От друга страна, ако Ани прекалено се съп-
ротивляваше или ако той решеше, че е достатъчно умна, за да го надхитри, щеше да я убие от ярост
или от инстинкт за самосъхранение. Всичко това и бе станало ясно през последните три дни, но тя все
още не можеше да намери нужното равновесие между съпротива и покорство. Имаше моменти, в
които и ставаше безразлично, в които униженията бяха толкова ужасни, че просто искаше да се
предаде. Но всеки път щом се почувстваше така, тя се стягаше и си обещаваше да издържи още час,
после втори, докато накрая Клиф не я закопчееше с белезници за леглото и не я оставеше да спи.
- Измий семейните б ижута на Бакстърови, скъпа - каза той. - Използвай спирт. Така м и харесва.