нещо - бяха послужили за задоволяване на страстите му. В действителност, някъде в дъното на
съзнанието си, той знаеше, че е неспособен на пълноценна връзка с жена - неговите победи просто
бяха изгодни случаи, при които жертвите му просто нямаха къде да мърдат: градските курви, жени,
нагазили закона, отчаяни самотни разведени жени, барманки и сервитьорки, които се нуждаеха от
малко допълнителни средства; елементи от долните слоеве на обществото в провинциална Америка;
никоя от тях не можеше да убегне от лапите на шефа на местната полиция.
От време на време той успяваше да спипа някоя омъ жена жена с безотговорен съпруг, такава като
Джени Уилсън, съпругата на шефа на градската пожарна, или Бет Марлон, съпругата на градското
пиянде. Понякога успяваше да оплете жената на мъж, който отчаяно се нуждаеше от услугите на
шефа на полицията, жената на някой затворник например. Той особено обожаваше такива завоевания ,
защото да чукаш жената на някой мъж означаваше все едно да чукаш и самия мъж.
Той обаче подбираше внимателно омъжените жени, като гледаше да не попадне на някоя, чийто
съпруг би могъл да му отвори големи проблеми.
Той отправяше многозначителни погледи към адвокатки, учителки, лекарки и други жени с
професии, омъжени и неомъжени, които го възбуждаха, но беше наясно, че няма никакъв шанс при
тях. Знаеше, или по-скоро смътно се досещаше, че дори и да успее при някоя от тях, тя ще го отритне
след като го поопознае малко повече. Единственото му крупно завоевание сред жените от този ранг
беше Ани Прентис. Но по онова време Клиф Бакстър бе изглеждал далеч по-добре, имаше и нещо
като чар и го раздаваше на всяка жена, която се завърташе около него. А и не биваше да се забравя,
че тогава се водеше война и подходящите партии в Спенсървил бяха рядкост, т ака че един невлязъл в
казармата полицай изглеждаше достатъчно добра партия в очите на младите жени. Така егото на
Клиф Бакстър оставаше цяло, докато в същото време хищническите му инстинкти винаги бяха
нащрек; той бе един самотен вълк, който познаваше отлично плячката си и умееше да я хва ща.
И въпреки това не можеше да прогони многобройните си фантазии, свързани с изнасилването на
оная адвокатка с навирения нос от кабинета на областния прокурор, за двете лекарки в болницата и
онази отвратителна кучка, президентката на банката, за момичетата от колежите по време на
ваканцията им в града и така нататък. Съзнаваше, че успее ли да изчука която и да е от тези жени, ще
е изчукал цялата им прослойка, която го гледаше отвисоко. Някой ден все щеше да го направи. Някой
ден щеше да откъсне някоя от тези снобки от стадото и, щеше да я замъкне в горите и щеше славно
да се повесели с нея. Като едното нищо можеше и да и хареса. Засега обаче трябваше да се
ограничава с жени като Коларик и подобните и.
Тя се върна в спалнята и Клиф погледна часовника си.
- Хайде, че купонът тече.
- Исках да се измия за теб.
- Не е необходимо да се миеш за онова, което ще правиш за мен.
Той скочи от леглото, отиде във всекидневната и излезе през входната врата. Натисна звънеца и тя
дойде до вратата и я отвори; този път беше облякла халат.
- Вие ли сте госпожица Коларик?
- Да.
- Казвам се Клиф Бакстър. Трябва да поговорим. - Той я прит исна навътре в бунгалото и затвори
вратата. Госпожице, имате да плащате глоба от сто долара за неправ илно паркиране в града. Тук съм,
за да прибера парите или да ви откарам в ареста.
Дори и да си мислеше, че това няма нищо общо с романтиката, Шери Коларик не издаде мислите
си, не се изсмя и не обви ръце около врата му.
- Съжалявам, не разполагам с парите в момента - отвърна вместо това тя.
- Тогава трябва да ви арестувам. Облечете се - каза той.
- Не, моля ви, трябва да ходя на работа. Мога да ви платя в петък, след като си получа заплатата.
- Имахте на разположение три месеца, за да си пла тите глобата. Така че сега ви арестувам.
Тръгнете доброволно с мен или ще ви закопчея и ще ви вкарам в ареста както сте сега.
В действителност когато преди месец тази сцена се бе разиграла в бунгалото и, тя беше в
сервитьорската си униформа. Но и в настоящия момент се чувстваше все така безпомощна и оголена,
както и тогава. Само че сега тя не дължеше на проклетото копеле сто долара. Оставаше обаче
проблемът с колата и, която трябваше да мине годишен преглед, а „Бакстър Мотърс― можеха да с и