Очевидно съпругът и наблюдаваше също и нея. Тя обаче по всяка вероятност нямаше намерение да
минава покрай него, така че за какво да се притеснява? Каквото беше писано, щеше да се случи. Той
бе прекарал прекалено много години в манипулиране на събития, като ту се тревожеше дали
манипулациите му ще се увенчаят с успех, ту се опитваше да предугади и предотврати конт -
раманипулациите на противната страна - и така до безкрай. „Бъди нащрек, внимавай, винаги готов.
Не прави нищо.― Добър съвет. Него обаче започваха да го сърбят ръцете за действие.
На следващата сутрин отпътува до Толедо и замени сааба си за шевролет блейзър. Блейзърът беше
тъмнозелен, подобно на половината, които бе видял из околността, и не биеше никак на очи.
Търговецът собственоръчно смени номерата му с местни от Охайо и Кийт пъхна вашингтонските под
седалката си. Трябваше да ги върне там, откъдето ги беше получил, а „там― определе но не беше
Бюрото за МПС.
В късния следобед потегли за дома си. Докато се добе ре до предградията на Спенсървил, се здрачи,
а когато стигна фермата, дълги пурпурни сенки заливаха двора на къщата. Той подмина пощенската
кутия и зави в алеята, но после спря. Червеното флагче бе вдигнато, което беше странно, защото
същия ден сутринта беше приб рал пощата си. Отвори кутията и извади един плик без пощенск и
щемпел, върху който на ръка беше написано само името му. Нямаше нужда да се чуди чий ли може
да е почеркът.
Заобиколи с колата, паркира я в задния двор, така че да не се вижда откъм пътя, и влезе в къщата.
Пусна плика на кухненската маса, извади си бутилка бира, прибра я и вместо нея си наля чаша скоч и
сода.
Седна на масата и отпи от чашата, наля си още скоч, като повтори още няколко пъти процедурата,
докато погледне пак плика. „Добре.―
В паметта му нахлуха порои спомени. Двамата бяха поддържали тясна връзка в продължение на
две години в гимназията, после четири години в колежа. Бяха за вършили заедно щатския университет
„Боулинг Грийн―. Ани, умна и ученолюбива, реши да вземе стипендия за „Охайо Стейт―. Той,
отегчен от учене, не можеше да се свърти на едно място, а и в никакъв случай не можеше да си
позволи финансово да се занимава с кандидатски степени, така че предпочете да не подава документ и
в държавния университет. Отиде с нея в Кълъмбъс, но още преди лятото да свърши беше призован от
донаборната комисия.
Сега отвори плика и прочете първия ред. „Скъпи Кийт, чух, че си се върнал и си отседнал в къщата
на родителите си.―
Загледа се в тъмния вече двор и се заслуша в щурци те.
Бяха прекарали онова лято заедно, два вълшебни месеца в Кълъмбъс, в квартирата и, като
обхождаха университета и града. През септември той вече трябваше да заминава. Каза, че ще се
върне; тя каза, че ще го чака. Не се случи обаче нито едно от тези неща, нито пък им беше съдено да
се сбъднат през лятото на американската 68-а година.
Кийт си пое дълбоко дъх и отново се съсредоточи върху писмото. „Местните клюки гласят, че се
каниш да останеш. Вярно ли е?―
Може би. Той си наля още скоч и отново се върна в миналото.
Първо бе попаднал във Форт Дикс, Ню Джърси, после в школата за кандидат-офицери във Форт
Бенинг, Джорджия, и в рамките на една година беше произведен младши лейтенант. Съвсем не зле за
едно селско момче. Първоначално си пишеха доста, после писмата им взеха да се разреждат, разбира
се, а и съдържанието им взе да се влошава. Тя намери, че моногамията вече и тежи, и му съобщи, че
излиза с други мъже. Той разбираше. И не разбираше. Прекара първия си отпуск преди да прекос и
океана в Спенсървил, не в Кълъмбъс. Разговаряха по телефона. Тя беше много натоварена с лекции.
Той пък гореше от нетърпение да се озове на предната линия и действително не даваше пет пари за
лекциите и. Попита я дали в момента има връзка с друг мъж. Имала, но не била сериозна. След
десетина минути дребни приказки той зажадува още повече за предната линия.
- Променила си се.
- Всички се променихме, Кийт. Огледай се.
- Е, трябва да свършвам. Успех в университета.
- Благодаря т и. Пази се, Кийт. И се върни жив и зд рав.
- Дано.
- Довиждане.
- Довиждане.
Обаче не можеха да затворят и тя каза:
- Нали разбираш, опитвам се да го направя колкото може по-безболезнено и за двама ни.
- Разбирам. Благодаря т и. - И затвори.
Кийт бутна скоча настрани. Алкохолът не искаше да си свърши работата, ръцете му трепереха, а