държавния секретар: „Сър, бихте ли ми разяснили външната политика на тази страна, за да мога да
загрея какво желаете?― Е, в този момент в залата се разнесе шумът от разгръщане на заповед за
уволнение.
- А той обясни ли т и я? - попита Джефри.
- Всъщност наистина беше достатъчно възпитан да го направи. След половин година на бюрот о м и
кацна писмо, в което ми се разясняваха бюджетните съкращения и насладите от ранното
пенсиониране. Имаше оставено място за подписа ми. Подписах се.
Отпиха. Джефри разбърка задушеното, а Гейл измъкна едно плато сурови зеленчуци и боб от
хладилника и ги сложи върху плота. Всички забиха вилиците в зеленчуците.
- Звучи така, сякаш и т и си подал оставката си по собствено желание - каза Джефри.
- Не, аз бях помолен да приема ранно пенсиониране поради бюджет ни прич ини. Това се твърдеше в
изявлението за пресата и във вътрешната сводка. Това беше. - След кратка пауза той продължи: -
Работата ми беше да откривам обективни истини, но истината се нуждае от две страни, за да свърши
работа - говорител и слушател. Слушателите не слушаха. Всъщност през последните две десетилетия
те рядко слушаха, но ми беше пот ребно доста дълго време, за да го проумея. — Той се замисли за
момент. - Щастлив съм, че се махнах оттам.
Гейл кимна.
- И ние можем да го потвърд им. И ето ни всички т ук, пак на фермата, където лайната наистина са
полезни за наторяване. - Тя отвори хладилника и измъкна двете бутилки вино, които бе донесъл
Кийт. - Спомняш ли си ги? Осемдесет и девет цента бутилката. - обърна се тя към Джефри. - Колко
плати за двете, Кийт?
- О, почт и по четири д олара за всяка.
- Чист грабеж! - изсумтя Джефри, разви капачката на бут илката с ябълково вино и го подуши. -
Добро е. - Наля в три водни чаши, Гейл добави стръкчета мента и се чукнаха. - За отминалите дни, за
отсъстващите приятели от младежките ни години, за идеалите и човечността.
- И за бляскавото бъдеще без кошмарите на ядрената експлозия.
Отпиха, оставиха чашите на масата и малко пресиле но изпъшкаха от задоволство, после гръмко се
изсмяха.
- Не е толкова лошо. Искаш ли още? - обърна се Джефри към Кийт.
- Не, но имам един източ ник.
- Аз пък имам идея - заяви Гейл, отиде до кухненс ката маса, донесе гроздовото вино и седна.
Джефри придърпа блюдото със зеленчуци по средата и изгаси лам пите, после запали две свещи.
Кийт наля чашите. Ядоха сурови зеленчуци и сос и Кийт похвали градинарските им умения, което
им прозвуча като висша похвала от един фермерски син.
Известно време разговаряха за незначителни неща. Джефри и Кийт си припомняха случки от
гимназията, Гейл им каза, че и досаждат, и те превключиха на пос ледната си година в „Боулинг
Грийн―. Гейл донесе някаква кана с вино и я сложи върху масата. Джефри очевидно отговаряше за
раздигането и от време на време се надигаше да изпълнява задължението си, докато Гейл се грижеше
чашите да не остават празни.
Кийт изпитваше задоволство от веселбата въпреки факта, че нямаше много общо с дом акините си
освен общите спомени от училището. Но дори и тогава той не беше особено близък с мършавия
дребен Джефри Портър, макар че винаги се бяха разбирали добре в гимна зията, вероятно защото и
двамата бяха равни по инте лект и като тийнейджъри нито единият, нито другият имаха мнение за
политиката, войната или живота.
В колежа вече се бяха сближили, едно, че бяха от едно и също градче, и друго, че имаха същите
проблеми с пригаждането към една нова околна среда. В действителност, помисли си Кийт, макар че
не искаше да си го признае, дори бяха станали приятели.
Но с напредването на войната, радикализираща и поляризираща студентското градче, те откриха,
че се придържат към диаметрално противоположни възгледи по твърде много неща. Като
Гражданската война, Виетнамската война и тяхното съвремие насъскваха брат срещу брата, съсед
срещу съседа и приятел срещу приятеля. По принцип разумните хора би трябвало да намерят общи
неща, които да ги обединяват. Кийт обаче, като много други, загуби стари приятели, на коит о
държеше, и си създаде нови, които не го привличаха кой знае колко. Двамата с Джефри си бяха
разменили юмруци насред студентското общежитие. В действителност Джефри не го биваше хич за
боксьор и Кийт го бе просвал на пода всеки път, когато Джефри бе имал неблагоразумието да стане.