Накрая Кийт си бе излязъл, а Джефри беше отне сен на носилка.
Някъде година и половина по-късно Джефри му беше писал във Виетнам - беше взел адреса му от
майка му, която беше истински щастлива да го даде на един от приятелите на сина си. Кийт очакваше
примирително писмо с протегната за извинение ръка и със загриже ност за съдбата му на фронта и
вече подготвяше в ума си развълнуван отговор, докато отваряше плика. И проче те: „Драги Кийт, уб и
ли деца днес? Води си статистика на всички жени и деца, които застрелваш. Армията ще ти връчи
медал.― И така нататък, все в този дух.
Кийт си спомни, че в онзи момент беше не толкова оскърбен, колкото вбесен, и ако само можеше
да зърне Джефри, със сигурност щеше да му пръсне черепа. Сега обаче ясно си даваше сметка колко
далеч ги бе отвел пътят на безумието в онзи период.
Изминало обаче беше четвърт столетие, Джефри се бе извинил и Кийт бе приел извинението; явно
и двамата вече бяха други хора.
Тази мисъл го наведе на мисълта за Ани. Тя бе отишла да следва в университета, после се бе
разходила из Европа, беше се омъжила, бе родила деца, бе живяла с друг мъж двадесет години, бе
празнувала двайсет Коледи, рождени дни, годишнини и хиляди закуски и вечери с него. Кийт Ландри
и Ани Бакстър със сигурност имаха общо помежду си толкова, колкото той и Джефри Портър. От
друга страна, той не беше спал с Джефри Портър в продължение на шест години. Кийт се захили
мислено над сравнението си.
- Хей, Кийт , да не изключ и? - обад и се Гейл.
- Не... прост о...
Джефри се изправи, отиде до печката и каза:
- Готово е.
После разсипа задушеното в три блюда и успя да ги пренесе до масата, без да ги изтърве. Гейл
наряза хляба и гордо заяви:
- Домашен е.
Започнаха да се хранят. Хлябът имаше дъха на фуража, с който Кийт бе хранил животните в
детството си, но задушеното беше добро.
За десерт имаше домашно приготвен пай с ягоди, който също не беше лош, но ароматът на
билковия чай напомни на Кийт за места в Азия, които изобщо не иска ше да си спомня.
- Джефри каза ли ти, че съм в градския съвет? - попита Гейл.
- Да, каза ми. Моите поздравления.
- Е, опонента м и го спипаха в мъжката тоалетна да върт и кавал.
- Сигурно се превърна в съб итиет о на год ината? - засмя се Кийт.
- Загубила съм броя на мъжете, на коит о съм въртяла кавали, но това е съвсем друга история.
Всички без съмнение вече бяха здраво пияни, но въпре ки това Кийт изпита малко неудобство от
забележката.
- Мен никога не са ме спипвали в мъжка тоалет на - продължи Гейл. - Така или иначе, дойде ли
ноември, ще се наложи да се боря с една тъпа селянка - някаква си републиканска лейди. Най-
лошото, което е вършила някога, е било да носи бяло след Празника на труда.
- Събрали сме се доста хора, коит о се опитват да обърнат нещата в това градче и областта към
добро. Имаме план да възстановим центъра на града в историческия му облик, да развием туризма, да
привлечем нови инвестиции, да спрем напредването на търговските вериги през областта, да
накараме „Амтрак― да пусне отново пътнически и бързи влакове по же пето, да свържем някоя
изходяща артерия от Спенсървил с междущатските магистрали. - Джефри продължи да развива
плановете си за възстановяване на Спенсървил и областта.
Кийт слуша известно време, после попита:
- Значи сте се отказали от плановете си да съборите правителст вото на САЩ?
- Мисли глобално, действай локално - захили се Джефри. - Сега сме деветдесетте.
- Е - отбеляза Кийт , - звуч и м и като старомоден призив за развит ие от средните щат и. Спом няш ли
си?
- Разбира се - отвърна Джефри. - Но нашите замис ли не се ограничават само с това. Ние сме също
така заинтересовани от екология, честно управление, здравни служби и други жизненоважни за
живота неща, които надхвърлят тесните рамки на бизнеса и търговията.
- Добре. Защот о и аз съм на съ щот о м нение. Всъщност и аз, и вие виждаме едни и съ щи неща тук и
споделяме едни и същи мисли. Но не мисдете, че всички хора споделят идеите ви — добави Кийт. —
Бил съм къде ли не по света, приятели, и ако съм научил нещо, то е, че всеки народ си заслужава
правителството и обществото.
- Надявам се да е така.
- Вие двамата няма ли да спрете с тия философски дебати? - намеси се Гейл. - Ние т ук си имаме
реален проблем. Градската областна управа е потънала в летаргичен сън, голям процент от