служителите са корумпирани. а почти всички са по-тъпи и от задник. — Тя стрелна Кийт с поглед.
Всъщност съпругът на бившето ти га дже, Клиф Бакстър, е в корена на повечето от тия проблеми.
Кийт не каза нищо.
- Тоя куч и син шантажира хората — продължи тя. — Той е един шибан клонинг на Джон Едгар
Хувър. Мръсното му копеле събира незаконни досиета за всички, включително и за мен. Показа ми
моето, тъпата му свиня, и аз възнамерявам да изискам по закона всичките му досиета.
- Внимавай с този човек - каза Кийт.
И тримата замълчаха. След малко Джефри наруши тишината.
- Той е грубиян и като всич ки груб ияни е ед новре менно и страхливец.
- Даже и страхливецът може да се окаже опасен, ако има оръжие в ръцете.
Джефри кимна.
- Да, но нас не могат ни уплаши. Стоял съм изправен срещу войници с оръжия и дори щикове,
Кийт.
- Може и аз да съм бил от другата страна, Джефри. Беше ли във Филаделфия през есента на 1968
година?
- Не, както не бяхме и в Кент Стейт , където войници те стреляха, но имахме приятели, които се бяха
оказали там, и ще ти кажа направо, че ако знаех какво ще се случи, щях да съм там.
- Да, сигурно щеше да си - ким на Кийт. - Но тогава времената бяха други, а и каузата ви м оже би
беше по-добра. Не се самоубивай заради областни наредби.
Известно време никой не проговори; само отпиваха от чашите с вино. Све щите примигваха под
мекия вятър, който се провираше през прозореца, и Кийт усещаше дъха на полските цветя -
невероятно съчетание от аромати.
- Знаеш ли нещо за него? - обърна се Гейл към Кийт.
- За кого?
- За Бакстър.
- Не. Мисля, че си го спомням от гим назията. Не беше онова, което сега наричаме интелигент ност.
- Е, аз пък си го спом ням много доб ре - намеси се Джефри. - Не се е променил много. Все същият
тъп насран задник. Семейството му е доста заможно, но за сметка на хитрини и всякакви социални
издънки. Не си ли спомняш, че децата на Бакстърови вечно бяха загазили? Момчетата до едно бяха
грубияни, а момичетата заставаха все бременни пред олтара. По жаргона на про винциалните градчета
„в рода им има лоша кръв―.
Кийт не отговори. Беше повече от ясно, че Джефри и Гейл не клюкарстват и не се оплакват. Те
искаха да го наемат. Той познаваше метода.
- Той е м ного ревнив и властен мъж - продължи Гейл. - Имам предвид брака му. А между другото,
Ани си е все така хубава и привлекателна, с което кара Бакстър да бди над нея като ястреб. От това,
което стига до ушите ми, заключавам, че тя е самото въплъщение на добродетелта, но той и няма вяра
и за пукната пара. Хора от тяхната улица, с които се познаваме, казват, че той дър жи къщата си под
непрестанно наблюдение, когато отсъства. Преди няколко седмици у тях е станал някакъв инцидент с
огнестрелно оръжие някъде към пет сутринта. Той си е бил у дома. На съседите било казано, че било
случайност.
Кийт не каза нищо и лицето му не изразяваше нищо повече от може би добре отработена смес от
мек интерес и лек скептицизъм, както всеки път, когато разговорът затънеше в дебрите на „чух да
казват...―. Изпитваше чувството, че отново седи в някакво европейско кафе и някой го уговаря да си
купи някаква стока.
- Не е свестен човек, но хората в града нямат друг избор, освен да взаим одействат с него —
продължи Гейл. - Дори и някои от хората, които работят с него, го на мират за грубиян. И въпрек и
това по някакъв перверзен начин той може да излъчва очарование. Той е от старата школа и сваля
шапка на всички дами, нарича жените „госпожо― и е изключително почтителен към градската управа,
духовенството и така нататък. Пощипва бебетата по бузките и помага на старите жени да прекосят
улицата. - Гейл се ухили. - Също така много обича да щипе сервитьорки по дупетата и да помага на
госпожици в стрес да се освобождават от пристягащите ги дре хи. Абсолютен пор. - Гейл разля
последното вино по чашите.
Кийт остана заслушан в нощните птици и щурците. Гейл не му бе казала нищо ново, макар че да го
чуеш на живо от човек вече имаше разлика. Някъде в дъното на съзнанието му, където се намираше
наученият в най-ранна възраст морал, промъждука мисълта, че не бива да разваля един брак, един
дом, едно семейство. През годините се бе озовавал в множество ситуации, които определено можеха
да се считат за неделикатни, може би дори и безсрамни, но онова беше тогава и там. А сега беше тук
и сега. Макар че, ако вярваше на Джефри и Гейл, семейство Бакстър не бяха съвсем щастливи, като