- Считаме, че е крайно време да го изритаме от работ нот о му място. Нуждаем се от морална победа,
нещо, което да галванизира общественото мнение. Кийт, човек с твоя опит...
- Ти нямаш никаква представа за опита ми - прекъс на я той. - Всичко, което съм споделил с вас на
тази тема, остава между тези четири стени.
- Добре - ким на тя. - С твоята интелигентност, умения, чар т и можеш м ного да ни помогнеш. Ще
се радваме много, ако се присъединиш към нас.
- Кои сте тези „вие―?
- Просто група реформатори.
- Трябва ли да ставам член на Дем ократическата партия?
- Господи, не! - изсмя се Джефри. - Нямаме нищо общо с никаква парт ия. При нас има хора от
всякакви партии и класи. Имаме свещеници, бизнесмени, учители, фермери, домакини - по дяволите,
почти цялата фамилия на Ани е при нас.
- Наист ина ли? Чудя се на какво ли прилича вечерята в Деня на благодарността във фамилията
Бакстър.
- Подобно на мнозина от поддръжниците ни, те още не са дали публич на изява. Можем ли да
разчитаме на теб? - попита го Джефри.
- Ами... - В действителност Кийт също си имаше соб ствена прич ина да се изправи срещу Клиф
Бакстър, а именно, че той беше съпруг на Ани Бакстър. - Ами... не съм много сигурен, че ще остана
тук.
- Имах впечатлението, че се каниш да отседнеш за дълго - забеляза Джефри.
- Не съм сигурен.
- Ние не те м олим да се изправиш посред плад не на главната улица срещу него със зареден
револвер. Само ни кажи, че подкрепяш идеята ни да го свалим от власт.
- Добре. По принцип аз съм „за― свалянето от власт на всеки корумпиран държавен служител.
- Добре. Защото Клиф Бакстър е т оч но това. Следващата седмица имаме уговорено събиране,
четвъртък вечерта, в църквата „Сейнт Джеймс―. Знаеш ли я?
- Да, това е моята стара църква. Защо се срещате извън града?
- Хората не искат да ги виждат на тази среща, Кийт. Разбираш защо.
- Наист ина разбирам. Но вие според мен май прека лявате с тази революционна мелодрама. Това е
Америка, дявол да го вземе. Използвайте шибания му градски съвет. Това е ваше право.
- Не можем. Все още не.
Кийт се зачуди какъв ли дял има в разказа на Портърови желанието да се възроди революционната
романтика и колко е истинският страх.
- Обещавам да пом исля дали да дойда - каза Кийт.
- Добре. Още пай? Чай?
- Не, благодаря. Време е да си тръгвам.
- Рано е още - заяви Гейл. - Никой от нас няма нещо наложително за утре.
Тя се изправи и Кийт си помисли, че се кани да разтреби масата, така че и той се изправи и взе
блюдото и чашата си.
- Остави това. Утре ще поч ист им - каза Гейл, хвана го за лакътя и го поведе към всекидневната.
Джефри ги последва с една кана сушени листа.
- Вечерята беше страхотна, разговорът опт им ист ичен, а сега ще се оттеглим за една лула тютюн.
Гейл запали две благовонни лампи и две благовонни свещи. Джефри седна на пода с кръстосани
крака пред масичката за кафе и под светлината свещите прехвърли съдържанието на каната върху
цигарените хартии, които бе разстлал върху ниската масичка.
Кийт го наблюдаваше как с бързите си пръсти и ловък език направи пет добре пресовани цигари с
марихуана по-бързо, отколкото някой стар фермер би си свил обикновена цигара.
Гейл пъхна касета в магнетофона - „Клубът на самотните сърца на сержант Пепър― - после седна на
пода с гръб към креслото.
Джефри запали една от цигарите, смукна веднъж и я подаде на Кийт. Кийт се поколеба за момент,
после пое и той, след което я подаде над масичката за кафе на Гейл.
„Бийтълс― пееха, свещите пращяха, ароматът на благовония и марихуана изпълваше въздуха. Беше
нещо като 1968 година.
Първата цигара вече се подаваше с пинсета,, след кое то угарката грижливо беше поместена в
пепелника за по-нататъшно допушване с лулата, която Кийт бе забелязал върху масата. Запалиха
втора цигара, която пое по маршрута на първата.
Кийт си припомни протокола и ритуалите така, ся каш бяха отминали едва предния ден. Никой не
говореше много, а и малкото, което се отрони от устните им, нямаше почти никакъв смисъл.
Гейл обаче съумя да каже нещо смислено с тихия заговорнически глас, свързан с канабиса и
светлината на свещите.
- Тя има нужда от пом ощ.
Кийт го пропусна покрай ушите си.
Гейл продължи, все едно на себе си.
- Разбирам как и защо ед на жена продължава да ос тава в тази ситуация... не мисля, че я т ормози
физически... но той насилва мозъка и...