Кийт и подаде цигарата.
- Стига.
- Стига какво? - Тя опъна от цигарата. - Вие, господин Ландри, бихте могли да разрешите проблема
си и нашия проблем едновременно... - Тя изпусна дима от устата си. - Не е ли така?
Кийт имаше голям проблем с формулирането на мис лите си, но след няколко секунди или след
няколко минути, сякаш отдалеч дочу гласа си:
- Гейл Портър... сякъл съм глави с най-д обрите сека чи на света... имам опит с жените да напиша
цяла книга по темата... не се опитвай да насилваш моя мозък... - Стори му се, че иска да изрече точно
тези думи. Във всеки случай съдържанието беше същото.
Гейл сякаш не го чу.
- Винаги съм я харесвала... Искам да кажа, не бяхме чак толкова гъст и, но... тя беше особена...
винаги беше усмихната, винаги вършеше само добри неща... Искам да кажа, че направо ми се
повръщаше от нея... но дълбоко в себе си аз и завиждах... винаги в мир с приятеля си и със себе си...
все едно, да не ти пука за нищо...
- Тя се включ и акт ивно в ант ивоенната дейност в Кълъмбъс...
- Наист ина ли? Брей! Това да не те ядоса?
Кийт не отговори, или поне си помисли така. Вече не можеше да различи дали само мисли, или
изрича мислите си на глас.
В стаята за дълго сякаш се възцари тишина, после Гейл се обади пак:
- Искам да кажа, ако нямаш никаква д руга работа т ук, ако не мислиш да правиш каквот о и да било
с живота си след покоряването на шибания свят... спаси тази жена.
Кийт направи опит да се отлепи от пода.
- Мисля, че трябва да тръгвам.
- Няма да стане - обади се Джефри. - Оставаш да спиш тук. Та т и дори не м ожеш да намериш
входната врата.
- Не, трябва да тръгвам...
- Темата приключена - заяви Гейл. - Всички теми приключени. Никакви такива дрънканици.
Спокойно, момчета. - Тя подаде цигарата на Джефри, после се из прави, смени касетата и започна да
танцува под звуците на „Хонки Тонк Уоман―.
Кийт я наблюдаваше в примигващата светлина на све щите. Тя беше грациозна, а тялото и улавяше
вярно ритъма на музиката. Самият танц нямаше голяма връз ка с еротиката, но бе минало много време
от последната му близост с жена и той усети познатия пламък в слабините си.
Джефри изглеждаше безразличен към изпълнението на жена си и се съсредоточаваше върху
пламъка на свещта.
Кийт се извърна от Гейл и помогна на Джефри да гле да в свещта.
Не знаеше колко време е минало, но в един момент усети, че касетата пак е сменена, и в момента се
въртяха „Звуците на тишината―, а Джефри декларираше, че това е последният музикален съпровод
към марихуаната, после Кийт усети Гейл да се настанява срещу него на пода, отново с цигара в уста.
Тя заговори сякаш на себе си.
- Спом няш ли си онези дни, когато нямаше сут иени и прозрачни блузки, когато се къпехме голи и
правехме групов секс, и нямаше болести-убийци, и никакви задръжки, когато нямаше никакв и
правила за сексуално поведение, а само мъже и жени, които наистина се обичаха? Спомняш ли си?
Защото аз не съм го забравила. Господи, какво се е случило с нас?
В стаята, изглежда, не знаеха отговора на въпроса и, защото никой не отговори.
Съзнанието на Кийт не беше много в ред, но той си спомняше и по-добри дни, макар че вероятно
представата му за по-добро се различаваше от тази на Гейл или Джефри. Работата просто беше там,
че нещата навремето бяха по-добри, и сърцето му внезапно изпита мъка от чувството на загуба,
носталгия и сантименталност, донякъде пробудени от канабиса, донякъде от вечерта, и частично
защото това беше вярно.
Гейл не му се предложи, което беше истинско облекчение, защото той не беше уверен какво ще
каже или как ще постъпи в този случай. Вечерта приключи с унасянето му в сън на дивана - по бельо
и наметнат с одеяло. Портърови се качиха на горния етаж в спалнята си.
Благовонията догоряха, свещите угаснаха, поредният албум на Саймън и Гарфънкъл свърши, а
Кийт лежеше в спокойния мрак.
На разсъмване стана, облече се и си тръгна преди Портърови да се събудят.
12.
В петък вечерта, няколко дни след вечерята у Портърови, в съгласие със споме ните си от
фермерското време Кийт Ландри реши да отскочи до града.
Сложи си панталони и спортна риза, качи се в колата и се запъти към Спенсървил.
През изминалите няколко дни не бе видял и следа от Ани, но това не беше в резултат от липса на
наблюдение от негова страна. Бе прека рал цялото време в дома си, винаги на една ръка разстояние от