бяха имали различни мечти. Тя си падаше много по живота в студентското градче. А него го влечеше
към приключенията.
Те бяха сродни души, приятели и любовници. Бяха споделяли мисли, чувства. Бяха делили парите
си, колите си и живота си в продължение на шест години. Но колкото и да бяха близки, никой от тях
не посмя да засегне темата за бъдещето им, нито искаше да нарани другия, така че накрая той се
приведе над леглото й, целуна я и си тръгна.
Вече беше стигнал другия край на парка и виждаше „Постхауз― от другата страна на улицата.
Откъм лявата му страна се разнесоха бурни викове. Той се обърна. На десетина метра от него
стояха двама униформени полицаи и крещяха на някакъв мъж, лег нал на една пейка. Единият
енергично потупваше с палката си легналия по петите.
- Ставай! Чуваш ли какво т и говоря?
Мъжът неуверено се изправи и Кийт видя, че е Били Марлон.
- Не ти ли казах да не спиш тук? - кресна другият полицай.
- Проклето пиянде! Повръща м и се като те зърна тук! Отрепка! - изрева първият.
Кийт изпита желание да обясни на младите полицаи, че Били Марлон е ветеран от Виетнам, бивш
футболист от отбора на Спенсървил, баща, човек. Вместо това обаче остана на мястото си и зачака да
види как ще приключи инцидентът.
Инцидентът обаче не даваше признаци да приключи скоро. Полицаите междувременно подпряха
Били на едно дърво и му закрещяха:
- Не ти ли казахме и да не припарваш д о града! На всички им се повръща само като те видят! Ти да
не си глух бе! А? И все от този род.
- Оставете ме на мира! изрева им извед нъж Б или. - Не притеснявам никого! Оставете ме на мира!
Единият полицай вдигна палката и Били мигновено покри лицето и главата си с ръце. Кийт
пристъпи напред, но ченгето само халоса дървото над главата на Били. И двете ченгета се изсмяха.
- Я ни кажи какво се каниш да направиш на шефа Бакстър, приятелче! Хайде, Рамбо, кажи ни! — И
двамата полицаи отново избухнаха в смях.
На Били като че ли му дойде малко кураж и вдигна глава.
- Ще го уб ия. Аз съм ветеран от войната и ще го уб ия. Предайте му, че един ден ще го убия!
- И защо? Няма ли да ни разкажеш?
- Защото... защото...
- О, хайде! Защот о чука жена т и. Нали така? Шефът Бакстър чука жена т и.
Били изведнъж рухна на земята и покри лицето си с ръце. Целият се разтресе от ридания.
- Кажете му да стои надалеч от жена м и. Кажете му да спре. Стойте настрана от жена м и. Надалеч...
Двамата полицаи се изсмяха с цяло гърло.
- Ставай! Килията те чака! — изрева първият полицай.
Били обаче се бе свил на кълбо на земята и плачеше.
Полицаят го сграбчи за косата.
- Ставай!
Кийт ги приближи.
- Оставете го.
Те се извърнаха и го погледнаха.
- Моля ви да се отстраните, господ ине. Ние държим сит уацията под контрол.
- Не, вие не държите нищо под конт рол. Вие нанася те травма на този човек. Оставете го.
- Сър, налага се да ви пом оля...
Другото ченге обаче го сръга.
- Хей, та това е... - И зашепна в ухото му, след което и двамата изгледаха Кийт. Първото ченге
пристъпи към него.
- Ако не си тръгнете, ще бъда принуден да ви арестувам за възпрепятстване работата на органите
на правосъдието.
- Не виждам никакво правосъд ие тук. Ако ме арестувате, ще разкажа на област ния прокурор какво
точно съм видял и чул тук и ще повдигна обвинения срещу вас.
Двамата полицаи и Кийт се гледаха.
- Кой ще т и повярва бе? - изтърси накрая единият.
- Ами хайде да пробваме, а?
- Да не ни заплашваш? - изстъпи се другот о ченге.
Кийт не му обърна внимание и приклекна до Били. Помогна му да се изправи, прегърна го през
рамото и го поведе към улицата.
- Ще ни плат иш за това. Наистина ще си плат иш! - изрева подир него единият полицай.
Кийт издърпа Били на тротоара и го поведе покрай парка към колата си.
Били залиташе, но Кийт го подкрепяше да върви.
- Какво става? Къде отиваме? - съвзе се в един момент Били.
- У дома.
- Добре, добре, само недей т олкова бързо. - Той се изтръгна от Кийт и потегли самостоятелно по
тротоара. Кийт вървеше до него, готов да го подхване, ако залит не.
- Мръсни ченгета... винаги гледат да се изгаврят с мен... а аз никому не съм сторил зло... страшно
ме мразят... той чука жена ми, мамичката му мръсна...
- Спокойно, спокойно.
Няколко души на тротоара се извърнаха към тях.
- Мръсният му кучи син... и после ми се присм ива ше... казваше ми, че хич не м ожела да се такова...
и вече щял да и бие шута...
- Затваряй си устата! По дяволите, затваряй си устата! - изрева му Кийт , сграбч и го за рамото и го