блъсна през улицата право към колата си.
След малко вече бяха извън града.
- Къде ти е къщата? Къде живееш?
Били се бе свлякъл на предната седалка, главата му се люшкаше при завоите.
- Шосе 8... О, повдига м и се.
Кийт смъкна стъклото от страната на Марлон и избута главата му навън.
- Давай.
Били издаде гъргорещ звук, но не успя да повърне.
- Ох... спри колата.
Кийт откри старата ферма на Каули - името им беше изписано с огромни букви върху хамбара.
Спря до тъмната къща зад един стар пикап, после измъкна с усилие Били от колата и го избута до
предната веранда. Входната врата не беше заключена и той довлече Били вътре, намери в мрака
всекидневната и го пусна като чувал върху дивана. Излезе, поколеба се малко, после се вър на и го
настани по-удобно, свали му обувките, после пак тръгна да излиза.
- Кийт , хей, Кийт - повика Били.
- Да? - обърна се той.
- Много се радвам, че се видяхме. Страшно се рад вам...
Кийт приближи лицето си на сантиметър от това на Били и бавно и строго каза:
- Стегни се, войнико!
Очите на Били рязко се ококориха; съзнанието му малко се възвърна и той отговори:
- Слушам, сър.
Кийт тръгна към предната врата и докато я затваряше след себе си, чу отново гласа на Били:
- Хей, приятел, имаш едно от мен.
Кийт се качи в колата си и пое по селския път. На банкета имаше паркирана кола от
спенсървилския полицейски отряд. Кийт продължи в очакване фаровете и да светнат подире му, но
нищо такова не се случи и той се зачуди дали полицаите нямат намерение да си довър шат разправата
с Били. Замисли се дали да не обърне, но реши, че не трябва да насилва късмета си повече тази вечер.
Някъде по средата на пътя към дома си Кийт зърна друга полицейска кола, която тръгна подире му
с включени фарове.
Той наближи разклона за дома си и спря. Полицейс ката кола спря на няколко метра зад него. Той
остана седнал. Полицаите не помръдваха. Останаха така в продължение на пет минути, после Кийт
потегли по отбивката, а полицейската кола продължи по шосето.
Очевидно играта почваше да загрубява. Той се отказа от паркирането зад къщата, а вместо това
паркира близо до верандата и се прибра през предната врата.
Качи се направо горе, извади деветмилиметровия „Глок― от шкафа, зареди го и го постави върху
нощната масичка.
Съблече се и си легна. Още беше бесен и не можеше да заспи, но накрая успя да навлезе в ничията
зона между бодърстването и дрямката. Беше се научил да го прави във Виетнам, след което го
усъвършенства и в други страни; тялото му оставаше отпуснато, но всичките му сетива бяха готов и
всеки миг да се пробудят.
Съзнанието му се насочи към области, с които той не би се занимавал, ако имаше пълен контрол
върху мислите си. Разумът му подсказваше, че домът му се е превърнал в последния рубеж, но той с и
го знаеше и преди. Това беше голямата подсъзнателна тайна, която бе па зил грижливо от себе си
толкова много години. Спомените му за Клиф Бакстър не бяха толкова мъгляви, както ги бе
демонстрирал пред Портърови, нито пък толкова изплъзващи се, както бе убеждавал себе би. В
действителност той отлично си спомняше копелето-грубиян; не беше забравил как няколко пъти се бе
опитал да го провокира по време на футболните срещи и съвсем ясно си спомняше как Клиф Бакстър
бе поглъщал с очи Ани Прентис в училищните зали, на танцови забави, край плувния басейн, и с и
спомняше случая при една есенна бригада, когато Бакстър бе натиснал Ани по задника, за да и
помогне да се качи на каруцата със сено.
Трябваше тогава да му пръсне мутрата, но Ани дори и не забелязваше присъствието на Клиф
Бакстър, а Кийт беше наясно, че най-добрият начин да докараш до бяс отрепка като Бакстър е да се
преструваш, че не го забелязваш. И наистина гневът на Бакстър растеше с всеки изминал месец, което
не беше трудно да се забележи. Клиф Бакстър обаче беше достатъчно хитър, за да прек рачи и
последната черта. Накрая неизбежно щеше да го направи, но вече беше дошъл юни и Кийт и Ани
завършиха и заминаха в колежа.
Кийт така и не разбра дали интересът на Бакстър към Ани беше неподправен, или той правеше
всичко това само за да ядоса Кийт, когото ненавиждаше от цялата си душа без никакъв повод. И
когато разбра, че Клиф Бакстър и Ани Прентис са се оженили, той беше не тол кова разгневен на нея
или на него, колкото потресен от новината. Тогава му се беше сторило, че адът и раят са сменили