среща.
- Изглеждаш ми умен човек. Ще ти дам един съвет. Не се забърквай с шефа.
- Аз пък ще ти дам на теб, на Бакстър и на цялата ви пасм ина друг съвет - дръжте се настрана от
мен. Вече ми се повдига от зловонния ви дъх.
- Ще предам.
Кийт огледа мъжа пред себе си. Сякаш беше малко по-интелигентен от двамата дръвници от парка.
В действителност Скенли изглеждаше дори смутен от цялата тая бълвоч, в която беше принуден да
взема участие.
- Не се оставяй да те замесят в лич ните раб оти на шефа т и - произнесе Кийт, хвана с лявата ръка
ризата, в която държеше пистолета, и издърпа затвора. Чу се гръмко недвусмислено изщракване. -
Просто не си струва.
Очите на Скенли се втренчиха в увитата върху дясната ръка на Кийт риза; погледът му сякаш
залепна за нея. Мина дълго време, преди да вдигне поглед.
- Спокойно.
- Хайде, движение.
Скенли бавно се обърна и тръгна обратно към колата. Кийт вдигна баскетболната топка и влезе в
колата. Не отдели погледа си от полицейската кола, докато тя не се скри зад училището.
Подкара през спортните площадки и стигна до един път, който вървеше покрай училищния двор.
Зави към града и мина покрай Елкс Лодж - паркингът там беше пълен с коли, - после излезе от града
и се насочи към дома.
- И така, госпожа Бакстър ще разказва забавни истории за съпруга си. Може би ще им разкаже и
какъв страхотен тъпкач е.
Успя да се овладее и продължи монолога си.
- Е, че какво друго м ожете да очаквате от една колона за социални прояви във вестника?
Направо не можеше да повярва, че изпитва пристъп на ревност.
- Разбира се, че тя има право на официален живот като съпруга на изтъкнат гражданин.
Пред очите му отново изникна изражението и, когато бяха разговаряли на улицата.
- Точ но така. Съпругите на важните хора и полит ици стоят до съпрузите си и се усм ихват сладко,
дори и когато избраникът им е прелюбодеец, страхливец и абсолютно корумпиран. Това си върви с
територията.
Той се замисли над онова, което току-що се беше случило. Очевидно за Клиф Бакстър беше от
голяма важност да обясни на Кийт защо не е успял да дойде. За Бакстър имаше значение какво си
мисли за него Кийт. Това не беше нищо ново - грубиянът му съученик беше от онези, които
изпитваха неувереност в собствените си сили. Точно това беше причината, поради която тормозеше и
преследваше дребните хорица около себе си - по този начин повдигаше самочувствието си.
Край него обаче се намираха и хора като полицая Скенли. Те знаеха нещо и искаха да видят как
шефът им ще се справи с проблема. Кийт подозираше, че освен ако не са корумпирани до мозъка на
костите си, те тайно ненавиждат шефа си. Но те също така и се страхува ха от него и щяха да
изпълняват заповедите му, освен ако някой по-силен и по-смел от шефа им не му натрие ше носа.
Лоялността към лошия командир беше задължителна, но той никога не може да е сигурен, че няма да
го зарежат в първото по-сериозно сражение или да му теглят куршума в гърба. Хората са
изключително тъпи и овчедушни пред лицето на висшестоящия по ранг и властта, особено
войниците, ченгетата и хората в правителствените служби. Нали малко бе останало и той да се озове
в същото в положение във Вашингтон?
Видя запалените лампи на верандата си и зави в алея та към къщата. Е, вечерта бе минала добре,
той беше вече един ход напред. Но някъде в бъдеще единият от двамата щеше да направи точка.
Според Кийт играта вече бе навлязла в смъртоносния си етап.
14.
Следващите няколко дни изминаха безметежно въпреки инцидента в училищния двор. Нямаше
вече полицейски коли да патрулират покрай къщата му, телефонът вече не го стряскаше посред нощ.
Бакстър не се обаждаше, за да определи нов час и място на среща, и всичко беше спокойно. Това
беше предназначено за отпускане, затишие пред буря. Кийт обаче не се чувстваше отпуснат.
Една сутрин в седем часа Кийт пресече пътя за къщата на Дженкинс отсреща и свари семейството
на закуска. На масата седяха Мартин и Сю Дженкинс, семейна двойка към четиридесетте, и децата
им Мартин Младши и Сандра, и двамата в гимназията.
Сю го покани да закуси с тях, но той и каза, че едно кафе ще му е достатъчно. Разговаряха за
времето, което определено започваше да застудява, за наближаващата жътва, за възможността да