завали дъжд и за прогнозата на „Фермерски алманах― за тежка зима. Според Сю ал манахът беше
пълна глупост, но Мартин му имаше голяма вяра.
Децата им се извиниха, че имат да пишат домашните си работи за училище, и излязоха.
- Знам, че и вие си имате домашни работ и, затова няма да ви седя дълго на главата.
- С какво м ожем да ти помогнем? - попита Март ин.
- Ами, исках да ви разкажа за онези нощни клаксони преди няколко дни.
- Да, чухме ги. И ги видяхме.
- Имах извест ни търкания със спенсървилската полиция и те сега си го връщат.
Мартин кимна.
- Те нямат работа тук - каза Сю. - Аз им позвъних онази нощ, но дежурният сержант каза, че не
знае за нищо такова, така че се обадих на Дон Фини, шерифа, и той каза, че ще провери. Не се обади,
така че отново му позвъних, а той ми каза, че никой в полицейското управление не знае нищо за това.
Канехме се да ти се обадим и да видим дали знаеш нещо по въпроса, но разсъдих, че ще знаеш
колкото нас за цялата тази идиотщина.
- Както ви казах, страшно са ми разсърдени за нещо си.
Съпрузите не го попитаха за какво точно, нито пък щяха някога да го направят, но Сю добави:
- Дон е рода с Клиф Бакстър и двамата според мен са дупе и гащи, доколкото разбирам.
- Ще се погрижа това да не се повтаря - каза Кийт.
- Не е твоя вината - каза Сю. - Тези хора излизат извън конт рол. Гражданите трябва да направят
нещо по този повод.
- Сигурно. Царевицата ви изглежда чудесно.
- Наист ина ч удесно - потвърд и Март ин. - Толкова чудесно, че чак да т и се доповръща. По целия
щат е така. Пак ще е на безценица. Ще извадим страхотен късмет, ако успеем да вземем по два долара
на бушел.
Това беше омагьосаният кръг с фермерството, както го разбираше Кийт. Предлагането винаги
надвишаваше търсенето и цените непрестанно падаха. В детските му години около десет процента от
американското население бяха фермери. Сега бяха останали само два процента; фермерите вече
спадаха към редките видове, с тенденция към изчезване. И въпреки всичко добивите растяха. Беше
истинско чудо, но ако човек имаше четиристотин акра земя, като Дженкинсови, а повечето семейни
ферми спадаха в тази категория, разноските изяждаха печалбата. В плодородна година, когато це ните
биваха ниски, балансът беше на нулата, а при лоша година, когато цените бяха високи, добивите пък
бяха ниски и балансът пак излизаше на нулата. Това беше работа, при която човек трябваше да пести
страшно много.
- Понякога си мисля дали да не се хвана пак с фермерство - каза Кийт.
Сю само се изсмя. Нямаше нужда от коментар.
- Искате ли да продадете или да дадете под наем един от конете си?
- Никога не м и е идвало на ума - отвърна Мартин. - Да нямаш нужда от кон?
- Мисля, че няма да е зле да пояздя. Да минава вре мето, нали разбираш.
- По дяволите, не е необ ход имо да купуваш кон. Те т и създават главоболия повече и от
балировачка. Просто идвай и си извеждай, когато ти се приязди. Децата яз дят само по уикендите и
празниците.
- Благодаря т и, но искам да си плащам.
- Ст ига глупости, конете просто имат нужда да се раз движват. Ще им направиш и на тях, и на мен
добра услуга. Само ги пой и ги изтривай хубаво след езда, и им хвърляй понякога по малко фураж.
Сивият скопец е много кротък, ама се дръж по-настрана от младата кобила, хвърля къчове. - Той се
изсмя. - Както и при нас.
- Видя ли те още вед нъж да се прехласваш по пощаджийката, т и ще си скопецът — коментира Сю.
- Благодаря ви м ного за кафето - влезе в т она им Кийт. - Ще имате ли нещо прот ив, ако взема сега
някой кон?
- Давай, не се притеснявай. Сивият се казва У или, кобилата е Хили. Хили и У или. Децата ги
кръстиха така.
Кийт излезе, отиде в конюшнята и изкара двата коня.
Сивият не беше особено активен, но младата кобила беше жизнерадостна. Той я оседла и я изведе
от двора. Възседна я и потегли към фермата, през пътя, а оттам към гористия район, пре з който
между фермата му и другата западно от нея минаваше малка рекичка.
Беше почти пресъхнала. Той се запъти по коритото и на юг, към Рийвз Понд.
Беше тихо; разнасяше се единствено ромоленето на ручея и чирикането на птиците. Беше чудесно.
Баща му никога не бе държал коне, а и по-голямата част от фермерите не го правеха, защото това
струваше доста пари, а ползата от тях беше почти нищожна. В сегашно време всяка печалба на
фермерите отиваше за покупката на шумни машинарии, които не оставяха на човек време за