размишления. Кийт обичаше да усеща животното под себе си, топлината му и движението му,
пръхтенето и цвиленето; а миризмата определено беше по-приятна от тая на изгорелите газове.
Двамата с Ани от време на време бяха вземали коне под наем и бяха яздили до някое уединено
местенце, където можеха да се любят. Бяха се шегували, че единственото място, където не са го
правили, е на гърба на кон. Кийт се зачуди дали е възможно.
Остави кобилата да го води - тя беше доволна да следва хода на коритото.
Беше наясно, че каквито и мисли да бе имал да прека ра остатъка от живота си тук, това нямаше да
е възможно, докато Бакстър се навърташе наоколо. Той бе позволил на Бакстър да го подмами, а това
беше лоша стратегия.
Замисли се над целта си, която не беше да предизвика Клиф Бакстър на дуел, а да накара Ани
Бакстър да разговарят. Ако не нещо друго, искаше му се да си поговорят още веднъж, но този път
поне час-два, и да си изяснят всичко помежду си. Никога не го бяха правили в писмата си. Кийт
чувстваше, че не би могъл да продължи живота си, докато не си изясни как и защо се бяха разделили.
Следващата точка от програмата щеше да бъде, разбира се, да види дали искат пак да бъдат заедно.
Той смяташе, че тя иска, и мислеше същото и за себе си.
Клиф Бакстър очевидно беше пречка за осъществяването на плана му, но за всички замесени в
случая щеше да е по-добре, ако Кийт просто го заобиколеше, отколкото да го елиминира. Такъв беше
съветът, който той да ваше на всеки млад офицер от разузнаването, когато го изпращаше на опасна
акция.
Рекичката се разширяваше и дърветата почваха да оредяват; след няколко минути Кийт стигна до
езерото. Никой не се къпеше и не ловеше риба, езерото изглеж даше запустяло. В детските си години
през лятото много обичаше да идва на това място, да пуска хартиени лод ки, да лови риба и да плува,
а през зимата хората пале ха огньове по брега и караха кънки или пробиваха дупки в леда и ловяха
риба.
Той дръпна поводите наляво и тръгна покрай калния бряг.
Ако това наистина беше акция във вражеска страна, щеше да е сравнително лесно да отнеме
вражеското притежание и да избяга с трофея. Но не беше същото като да се измъкнеш от вражеска
страна със списъка на кодовете или някой беглец. Не, този проблем имаше друго измерение.
Ани. Това не беше разузнавателна операция, това беше просто едно старомодно крадене на чужда
невяста, не по-различно от онова, което племената и клановете бяха вършили в миналото. Но в това
общество човек първо трябваше да се увери, че чуждата съпруга ще тръгне доброволно с него.
Хрумна му, че нито той, нито Ани, разделени или поотделно, не могат да си позволят Клиф
Бакстър да ги преследва през останалите години от живота им.
Другият вариант, разбира се, беше да си събере багажа, да се качи в колата и да отиде някъде на
майната си. Но от паметта му не можеше да се изличи споменът за плачещата на тротоара Ани и
всички онези писма през годините, и болката, която още усещаше в сърцето си. „Не мога да си отида,
не мога да остана...―. А той не можеше дори да обяви временно примирие, защото Клиф Бакстър
щеше да го възприеме като знак за слабост и щеше да усили натиска.
Кийт заобиколи езерото и тръгна обратно по противоположния бряг на реката.
Но може би беше възможно Клиф Бакстър да бъде вразумен? Тримата щяха да седнат на масата, да
пийнат по една бира и да си поговорят цивилизовано. „Точно това е отговорът на проблема.
Правилно.― Никакви грозни сцени, никакво проливане на кръв, никакви спасявания или отвличания.
„Господин Бакстър, жена ви и аз се обичаме и винаги сме се обичали. Тя не дава пет пари за вас. Така
че бъдете разбран човек и ни пожелайте щастие. Документите по развода са в пощенската кутия.
Благодаря ти, Клиф. Ти си гот ин пич. Дай си лапата.―
Клиф Бакстър в този момент, ако въобще издържеше до него, щеше да посегне към револве ра си.
Но ако Клиф Бакстър беше разумен човек, ако беше цивилизована и възпитана личност, просто щеше
да отговори: „Господин Ландри, вие си мислите, че обичате съпругата ми, но по всяка вероятност сте
обладан от спомени от времето, което няма нищо общо със сегашната действителност. Освен това вие
сте в доста напрегнато състояние поради принудителното ви пенсиониране и търсите ня какво остро
преживяване, което да ви откъсне от мрачните мисли. Добавете към това и факта, че вие не ме