- Да. Сбогом.
- Ще м и ги кажеш на събраниет о. Искаш ли да говориш за впечатленията си от Спенсървил след
двайсетгодишното си доброволно изгнание от града? За надеждите си за бъдещето?
- Може би някой д руг път. Довиждане. - Той затвори телефона и добави: - Още работя върху
миналото.
Същата вечер, четвъртък вечерта, Кийт потегли към църквата „Сейнт Джеймс―. Затревените площи
за паркиране бяха запълнени с петдесетина коли, много пове че, отколкото бе виждал някога пред
църквата, с изключение на Коледа и Великден.
Той паркира близо до гробището и закрачи към църквата. На вратата няколко млади мъже и жени
раздаваха листовки. В преддверието група хора поздравяваха новодошлите. Кийт видя Гейл и
Джефри и се опита да се промуши покрай тях, но те го зърнаха и забързаха към него.
- Е, какво т и дължа? - попита Гейл.
- Една целувка е достатъчна.
Тя го целуна.
- Много си лесен за задоволяване. Исках да ти дам далеч повече.
- Моля те, Гейл, в църква сме - каза Джефри. - Изумен съм, че сводът не се продъни върху главите
ни.
- Разбира се, вие не вярвате в божественото наказа ние - вметна Кийт.
- А бе, човек никога не знае - отвърна Джефри.
- Тук вече има събрани над стот ина души - каза Гейл. - Пейките са пълни. Казах ви, на хората им е
дошло до гуша. Искат промяна.
- Не, Гейл, хората са тук, защот о нещата са се проме нили. Те искат да върнат часовника назад, а
това не може да стане. Трябва да ги накараш да го разберат - каза Кийт.
- Прав си - ким на тя. - На нас тримата корените ни са фермерски, но сме забравили как м ислят
хората тук. Ние трябва да променим това мислене и да сменим старите цели.
Кийт извъртя очи. Не беше чудно, че революционерите вземаха страха на хората.
- Не, те не искат да променят м исленето или целите си. Те искат да съхранят ценностите и
вярванията си, като също така искат правителството и обществото да отразяват технит е ценности и
вярвания, а не вашите.
- Тогава знач и искат да върнат часовника назад, а това не може да стане.
- Не, не в буквалния смисъл на думата, но ти трябва да нарисуваш карт ината на бъдещето така, че
да изглежда като миналото им, но с по-ярки букви. Нещо от рода на литография, която е била
почистена.
- Ти си по-манипулат ивен и от нас - ухили се Гейл. — С това ли си вадеше хляба?
- Нещо от този род... да, навремето работех в отдела за пропаганда, но не м и хареса.
- Звуч и очарователно. Б и могъл да използваш т ия хватки и в лич ния си живот и наист ина да
преуспееш.
- Би м и се искало да можех. - Кийт смени темата. - Между другот о, кой е пасторът, достатъчно
изкукуригал, за да ви позволи да ползвате църквата за такива цели?
- Пастор Уилкс, разб ира се - отвърна Джефри.
- Наист ина? Мислех си, че вече е в пенсия или е починал.
- Е, можеше да е и двете - каза Джефри. - Наистина е състарен. Но той ни благослови. Даже ми се
стори, че никак не одобрява Клиф Бакстър, меко казано.
- Така ли? Не бих си и пом ислил, че познава лич но Клиф Бакстър. Фам илията им винаги ходеше в
„Сейнт Джон― в града, при важните клечки. Това тук е просто фермерската църква.
- Е, явно познава Бакстър по репутацията и очевид но разговаря и с другите свещеници от града.
Иска ми се и аз да имах такава разузнавателна мрежа. Така или ина че, това, което ще чуете тази вечер
тук, е, че Клиф Бакстър е прелюбодеец и грешник.
- Не го изкарвай по-черен и от дявола.
Гейл се изсмя.
- Ти си направо невъзм ожен. Ид и застани в ъгъла.
- Слушам, госпожо.
Кийт влезе в малката църква и откри свободно място зад последната пейка. Църквата наистина
беше изпълнена до краен предел. Около олтара бяха издигнати екрани, така че витражите не се
виждаха и всичко повече наподобяваше среща на квакери или холандци, откол кото лютеранска
църква.
Хората около него и на пейките, изглежда, представляваха извадка от областта. Имаше мъже и
жени, за които независимо от дрехите им Кийт можеше да се обзаложи, че са фермери. И наистина ,
сред тях бяха Мартин и Сю Дженкинс. Имаше също така и хора от града, работници и дребни
собственици; бяха представени всич ки възрастови групи, от гимназисти до старци.
Кийт си припомни времето преди телевизията и другите електронни диверсии да стегнат желязната
си хватка, когато събиранията от всякакъв сорт бяха дълбоко вкоренени в бита на селския живот.
Родителите му винаги ходеха на събирания в клуба, на църковни събра ния, на граждански събирания