и така нататък. За жените винаги имаше групички по шев и кройка, за мъже те - политически митинг и
и събирания на членовете на фермерския съвет. Кийт имаше дори някакви съвсем ранни спомени за
хора, събрали се в салоните на някои къщи, за да свирят на пиано, и за всякакви салонни игри. Но
този начин на живот си бе отишъл и в интерес на истината, един добър филм или футболна игра и
един пакет от шест кутии бира биваха предпочитани пред неумелото свирене на пиано и игрите в
салона. И все пак бе имало времена, когато развлеченията на селските хора бяха зависели само от тях.
Това обаче, което беше по-важно, беше, че по-голямата част от големите социални движения на
нацията, такива като забраната на робството и популизма, бяха започнали в малките селс ки църкви.
Но нацията вече не бе аграрна и хората на селския труд нямаха нито броя, нито волята да въздейс тват
на националната политика. Така че хинтерландът се бе затворил в себе си и чувствайки се затворени
и изолирани от градските центрове на властта, хората започваха сами да действат и да мислят за себе
си, може би с малко помощ от градските бежанци, такива като него и Портърови.
Той огледа хората, които непрестанно се стичаха в църквата, и мерна Джени, с която не бе се
виждал от Празника на труда. Тя също го зърна и му махна, но беше с някакъв мъж: двамата с усилие
се наместика заедно на една пейка.
Кийт гледаше как тълпата се сгъстява с всяка изминала минута. Без съмнение, сред нея имаше най-
малко двама шпиони: хора, които щяха да докладват на Бакстър за станалото. Това беше неизбежно и
той беше сигурен, че старите революционери Джефри и Гейл ще го имат предвид, дори и простите
хорица на Спенсървил да не подозираха за такива неща. Кийт се надяваше, че Портърови си дават
сметка в какво въвличат хората. Професионалните революционери биваха две основни
разновидности: романтични и прагматични. Действията на романтичните водеха до арестите и
смъртта на самите тях и на хората, тръгнали подир тях. Прагматични те, като ранните болшевики и
нацистите, бяха абсолют ни курви, които правеха и говореха всичко възможно, за да останат живи и
да победят. Портърови, въпреки очевидната им дълговечност, бяха с романтичен уклон и бяха
оцелели през годините само защото американската култура беше все още гостоприемна към
революционерите и правителството беше достатъчно благоразумно да не създава мъченици от хора,
които не представляват заплаха за нация, винаги готова за мечтания.
И въпреки това, на местно ниво, хората можеха да бъдат разбудени и подтикнати към действия.
Очевидно окопалата се управа на града и областта бе нарушила параграф първи от социалния
договор, който твърдеше и винаги щеше да твърди: „Дръжте гражданите щастливи или объркани, или
и двете.―
Събранието започна с оказване почит към звездното знаме, от което на Портърови сигурно им се
повдигна, поне според Кийт. Почитта беше последвана от молитва за напътствие , произнесена от
млад пастор, когото Кийт не познаваше. Той хвърли поглед към Портърови, които стояха до подиума,
и видя, че и двамата са свели глави. Може би се бяха понаучили на малко прагматизъм с годините.
Всички седнаха - с изключение на онези, които нямаха места. Гейл Портър отиде в центъра на
подиума и пробва микрофона.
- Кийт Ландри, чуваш ли ме от мястото, където се намираш?
Почти всички се извърнаха към него и Кийт изпита зверското желание да я удуши на място. Вместо
това кимна и Гейл се усмихна и започна:
- Добре дошли на срещата, за която се надявам, че няма да бъде последната от този род. Целта и е
съвсем проста — да изследваме начините, които да осигурят появата на чисто, отговорно и
компетентно управление на града и областта. - Тя хвърли поглед към Кийт и продължи: - Точно както
беше преди доста години. Управление, което да отговаря на нашите нужди и вярвания.
Хвърли му един бърз поглед и продължи, без да се разпростира върху ценностите и вярванията.
Докато Гейл говореше, на Кийт му хрумна, че без значение дали Клиф Бакстър ще продължава да е
шеф на полицията, или не, Клиф Бакстър си остава Клиф Бакс тър. И след като знаеше добре как
работят малките градчета, Кийт беше сигурен, че областният шериф, след като беше рода с Бакстър,
просто ще направи копелето свой заместник със заплата един долар годишно и той ще продължава да
се перчи със значката и револвера си.