Пасторът беше облечен в леки панталони, спортна риза и туидово яке.
- Какво става тук? - попита от ново той.
- Всичко е под контрол, сър - обади се Уорд.
- Не това ви питах. Какво става?
Уорд премълча.
Пастор Уилкс мина през кордона и застана пред Кийт.
- Кой сте вие?
- Кийт Ландри.
- Звучи м и познато. С групата хора в църквата ли сте?
- Да, сър.
- Защо са тук тези полицаи?
- Трябва да питате тях.
Пасторът се обърна към Уорд.
- Някой да ви е викал т ук?
- Не, сър.
- Тогава защо сте тук?
- Ами за да... осигурим защита и сигурност.
- Звучи м и доста нелепо, синко. Моля, махнете се от собствеността ми.
Уорд хвърли поглед към хората си и кимна към полицейските коли. Полицаите тръгнаха към
колите, но Уорд се спря пред Кийт.
- Ако бях на твое място, петите щяха да ме бият в гъза чак до Вашингтон.
- Не забравяй какво т и казах да предадеш на Бакстър.
- Можеш да разч иташ на това, ум нико. - Уорд се извъртя и т ръгна към колите.
И така, те вече знаеха, че е дошъл от Вашингтон, което не беше изненада. Зачуди се какво още
знаят за него. Но това нямаше голямо значение, ако си тръгнеше, макар Клиф Бакстър да правеше
всичко възможно, за да го накара да остане.
- Можете ли да ми отделите минутка? — попита го пастор У илкс.
Кийт се позамисли, после кимна.
- Да.
Уилкс му направи жест да го последва. Тръгнаха към къщичката. Кийт си спомни последния път,
когато бе влизал в нея. Беше на осемнадесет години и пасторът му бе прочел лекция за изкушенията,
на които щял да го подложи широкият свят, особено за изкушенията на алкохола и секса. Наистина се
бе оказала от полза.
16.
Домът на енорийския свещеник бе стара дъсчена постройка, вдигната по същото време и в същия
стил както стогодишната църква.
Уилкс въведе Кийт в малка всекидневна и му посочи едно продънено кресло. Кийт се настани, а
Уилкс зае противоположния стол-люлка.
- Имам шери - предложи У илкс.
- Не, благодаря. - Кийт огледа У илкс под бледата светлина. Беше го виждал няколко пъти на сватби
и погребения, но последният път беше някъде преди се дем години. Мъжът срещу него сякаш всек и
път се бе свивал и сгърчвал по малко.
- Защо беше тук полицията? - попита Уилкс.
- Записваха номерата на колите.
Уилкс кимна. Известно време не каза нищо, после вдигна поглед към него.
- Ти си синът на Джордж и Алма, нали?
- Да, сър.
- Аз ли съм те кръщавал?
- Така ми казаха.
Уилкс се усмихна.
- Аз ли те ожених?
- Не, сър. Никога не съм се женил.
- Точ но така. Ти постъпи в армията, а после работ и за правителствот о.
- Първо постъпих в колежа. „Боулинг Грийн―. Вие ме предупреждавахте за развалените жени в
колежа.
- Беше ли полезно предупреждението?
- Ни най-малко.
Уилкс отново се усмихна.
- Върна се, за да останеш ли?
- Не мисля така.
- Защо тогава въобще се върна?
- За да се погрижа за къщата.
- И това е всичко?
Кийт се замисли.
- Не бих искал да ви лъжа, така че по-д обре да не ви отговарям на въпроса.
- Добре, д о ушите м и ст игна слух защо си се върнал, но аз не разпространявам клюки, така че няма
да ти кажа какво съм чул.
Кийт не коментира.
- Как са родителите ти?
Кийт му разказа нещата около семейството си и на свой ред запита:
- Как е госпожа Уилкс?
- Господ реши, че на небето му е по-нужна, от колкото на земята.
Кийт беше наясно, че стандартната реплика от рода на „Моите съболезнования― не върви за тези
думи.
- Тя беше прекрасна жена.
- Наист ина беше.
- Защо не дойдохте на събранието? - попита Кийт.
- Не смесвам религията с полит иката. В днешно вре ме прекалено м ного проповедници го правят и
с това подлудяват половината си паство.
- Да, но светът е изпълнен със социална несправедливост, а църквите могат да помогнат.
- Правим, каквото можем. Аз проповядвам любов и благотворителност, м илост и добри дела. Ако
хората слушаха, на света нямаше да има никаква социална несправедливост.
- Но те не могат да ви чуят , ако не дойдат , а дори и когато идват , не ви слушат.
- Някои идват, някои - не. Някои слушат, други - не. Не мога да направя повече от това.
- Знаете ли, отче, видях лютеранските свещеници в Дрезден да организират манифестации, сигурно
сте ги видели по телевизията. Те помогнаха за свалянето на комунистическото правителство. Същото
беше и с католическите им колеги в Полша.
- Господ да ги благослови. Те са следвали съвестта си. - После добави: - Ако това т и пом огне да се