чувстваш по-добре, мога да ти кажа, че аз бих умрял за вярата си без никакви колебания.
- Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
- Неведоми са път ищата Господ ни.
- Но вие позволихте на тези хора да използват църк вата ви. И прогонихте полицаите.
- Така е.
- Одобрявате ли онова, което вършат вътре?
- До онази степен, при която не се върши нищо неза конно или насилствено. Знаеш ли, това е една
стара селска традиция - да се използват църквите като места за срещи. Идва от времето, когато
църквата е била единст веното голямо здание, достатъчно да побере много хора, а градът е бил
прекалено отдалечен за кон и каруца. Църквата „Сейнт Джеймс― е виждала всякакви политически и
патриотични събирания още от испано-американската война. Църквата не е моя собственост. Аз съм
само слуга на Господа.
- Да, но вие например не б ихте допуснали вътре местния Клан, сигурен съм в това.
- Слугата на Господа не е тесногръд или ид иот, Ландри. - След малка пауза той добави: - Не съм те
поканил тук да ме разпитваш. Искам аз да ти задам няколко въпроса.
- Няма проблем и.
- Благодаря. Ти одоб ряваш ли тази среща?
- По принцип.
- Разбра ли вече, че не всичко в Спенсървил е наред?
- Да, разбрах го.
- Случайно да познаваш шефа на полицията Бакстър?
- Бяхме съученици в гим назията.
- Аз обаче усетих по д ум ите на онези полицаи, че си попаднал в полезрениет о му повече в
последно време, отколкото в гимназията.
- Не... всъщност може и така да е. Аз обаче си мисля, че това има повече връзка с факта, че между
нас двамата съществува стара вражда още от училищните дни.
- Действително ли е така? Бяхте ли съперници?
- Да ви кажа право, никога не съм го сч итал за такъв. Явно обаче той е бил на друго мнение. - Кийт
не беше сигурен накъде се насочва разговорът. От друга страна, не бяха много хората на света, пред
които би седнал да отговаря, както правеше това пред отец Уилкс.
Старецът се замисли, после продължи.
- Паметта ми вече започва да ми изневерява, но май си спомням , че т и навремето ухажваше
настоящата му съпруга.
Кийт не коментира.
- В действителност , мисля, че майка ти го сподели с мен.
- Може и да го е направила.
- Тогава, по всяка вероят ност, Бакстър е много ядосан, че бившият приятел на съпругата му е
решил да се завърне в Спенсървил.
- Аз и бях любовник, сър. В колежа. — Нямаше смисъл да се споменава гим назията, за да не
раздразни стареца.
- Наречи го както искаш. Разбирам. Мислиш ли, че това е ядосало Бакстър?
- Това би било крайно незряло за човек на неговите год ини.
- Да ми прост и Господ, но никой от фам илията Бакстър не ми изглежда да е узрял с годините.
Кийт се усмихна.
- Мом инското и име... Прентис, нали?
- Да. Ани.
- Да, Ани Прент ис. Добро семейство. Пастор См ит от църквата „Сейнт Джон― се изразява
изключително добре за тях. Ние всички разговаряме, нали разбираш. Дори и със свещениците от
Църквата на несъвършеното зачатие. Икуменическият съвет се събира веднъж месечно и след като с и
свършим работата, клюкарстваме ужасно. Никога не споменаваме имена, освен ако не е абсолютно
наложително, и нищо не напуска онази стая. Но човек чува доста неща.
- Мога да си представя. - Кийт проумя, че отец У илкс заема място в обединен съвет, подобен на
онзи, който той скоро бе напуснал. В действителност, точно както го бе предсказал Джефри, отец
Уилкс имаше достъп до огромни количества разузнавателна информация, за която шефът на
полицията Бакстър можеше само да завижда.
- Целта ни не е празната клюка. Ние искаме да помогнем , да откажем хората от разводи, да
вразумяваме младите, които са се отклонили от правия път, да не допускаме изкушенията до мъжете
и жените. Накратко, да спасяваме душите на хората.
- Това е достойно за възхищение.
- Такава ми е работата. О, знам какво си м ислиш. Мислиш си, че Спенсървил се е превърнал в
селището на прокълнатите. Трябва да ти кажа, че като цяло тук хората са добри, богобоязлив и
християни. Но доста хора са кривнали по другия път. Не е по-различно и в другите общности. Бих
искал да дойдеш някоя неделя на църква и после да се присъединиш към нас на чай и разговори.
- Може би ще го направя. Но вие трябва да знаете, че проповядвате на обърнат в друга вяра. Би
трябвало да се стремите към другите.
- Те знаят къде се намираме.
Кийт искаше да си тръгне преди събра нието да е свършило.
- Е. благодаря ви, загдето ме спасихте от закона.