беше предложено напътствие, и нито пасторът, нито тя виждат и се надяват на промяна.
Кийт не отговори. Стигнаха до колата му.
- При тези обстоятелства разводът е допуст им - продължи пастор У илкс. - И после ще е свободна
да прави каквото желае. Ти, Ландри, трябва да проявиш търпе ние и да не утежняваш проблема. Тя е
добра жена и не искам да пострада.
Двамата стояха в мрака. Слабата светлина, която се процеждаше през прозорците на черквата,
хвърляше сенки по надгробните камъни.
- Аз също - отвърна Кийт.
- Убеден съм, че намеренията т и са почтени, Ланд ри, но единственият почтен нач ин, по койт о би
могъл да постъпиш, е да прекъснеш всякакви контакти с нея. С Божия помощ всичко ще се ра зреши.
- И без моя помощ.
- Точ но така. Възнамеряваш ли да останеш да живе еш тук?
- Възнамерявах, но вече не съм сигурен.
- Струва м и се, че твоето присъствие само подклажда огъня. Можеш ли да заминеш за известно
време? Родителите ти несъмнено биха се радвали да те видят.
Кийт се усмихна.
- От града ли ме гоните?
- Не. Надявам се, че ако си тръгнеш, ще стана свиде тел на един щастлив край и за двама ви.
Останеш ли, ще се разрази истинска катастрофа.
Очевидно двамата с отец Уилкс бяха стигнали до едно и също заключение независимо един от
друг.
- Не мислех, че ще ме съветвате как да спечеля чуж да съпруга - каза Кийт. - Мислех си само, че ще
ме обсипете с огън и жупел.
- Фундаменталистката църква е по-надолу по пътя. Ние тук проповядваме любов и състрадание.
Ще те видя ли в неделя?
- Надявам се. Лека нощ.
17.
Кийт потегли. Църквата бързо се стопи зад автомобила му. Очевидно простата селска общност
нямаше нищо общо с простотата. В действителност в големия град беше по-просто. Тук бяха
загрижени за душата ти и те караха да мислиш за нея, а това наистина много усложняваше не щата.
Кийт подкара колата по тъмния селски път. Беше наясно, че полицията може да го спре по всяко
време, на всяко място, под всякакъв претекст, и се бе примирил с тази мисъл. Бе попадал в ръцете на
полицията в много страни и познаваше процедурите, знаеше кога просто искат само да ти изкарат
ангелите и кога наистина възнамеряват да те обработят както следва. До този момент бе имал късмета
да не бъде инквизиран и опре делено не беше заставал пред взвод за разстрел, макар че веднъж в
Бирма, преди години, бе дочул да говорят за разстрел.
Бяха го арестували много пъти и той не можеше да си представи, че спенсървилската полиция
може да го сплаши сериозно, но човек никога не може да е сигурен какво им е на ума, докато не им
попадне в лапите и не усети методите им върху гърба си. Един по-страховит сценарий от малко
вероятната смърт в полицейския арест бе далеч по-вероятната смърт при опит за бягство, която беше
много по-разпространена в цивилизованите страни. Кийт не си въобразяваше, че някой ще се емне да
прави щателно разследване, ако го открият прострелян на някой селски път, особено ако полицията
му пъхне пистолет в ръката вече след смъртта му. Но тогава щеше да им се наложи да подхвърлят
някое от собствените си оръжия, защото той не си носеше пистолета, макар че много му се искаше да
не го беше оставял в къщата.
Но дали наистина тази полиция беше стигнала чак дотам, че да инсценира престъпление? Не
мислеше така. Клиф Бакстър обаче със сигурност жадуваше за отмъщение, особено след като Кийт бе
размахал червения плащ пред очите му.
Той хвърли поглед в огледалото за обратно виждане, но не видя никакви фарове. Зави по един
обиколен път към дома си. От друга страна, и покрай фермата му во деше само един път. Ако бяха
решили, просто щяха да го чакат там.
Докато караше, се замисли над чутото в църквата и в дома на енорийския свещеник и за случилото
се отвън. Всички конци водеха към Клиф Бакстър, тази мъгла на злото, покрила някога слънчевия и
щастлив край.
Влиза героят, спасителят. „Не. Излиза героят. Всички ще си получат заслуженото, за добро или за
лошо. Уилкс беше прав. Остави на Бог да реши, на Ани или на Портърови, който от тях направ и
първия ход. Не позволявай на егото си да действа вместо теб.―
- Ето т и го въпроса, Ландри - ако Ани не беше съпруга на Клиф Бакстър, щеше ли да се захванеш с
тази битка в интерес на правосъдието?
Че защо не, беше го правил толкова често, макар и срещу заплащане. Но в рисковете, които бе