поемал до този момент, парите не бяха основното. Очевидно мотивите му бяха патриотизъм и
чувството за справедливост. И егоистичното желание за приключения и изкачване в кариерата,
разбира се. Тук, в Спенсървил, той откри, че може да убие няколко заека с един куршум: убиеше ли
Бакстър, щеше да направи на града и на себе си голяма услуга, щеше да освободи Ани и може би тя
щеше да се върне при него. Това обаче не изглеждаше правилното решение на проблемите, под
какъвто и ъгъл да го разглеждаше.
Озова се на пътя, който водеше към шосе 28, неговия път. Реши обаче вместо да се качи на 28 да
свърне встрани и да подкара по една разкалян тракторен коловоз, който пресичаше фермата на
Мюлерови през нивите с царевица. Включи независимата предавка към всяко колело и започна да се
ориентира по компаса на арматурното табло, като се надяваше да излезе върху собствената си земя,
която беше засадена с царевица на Мюлер, и след десетина минути излезе на чисто пространство в
двора си близо до хамбара.
Изключи светлините, зави към къщата и паркира близо до задния вход.
Слезе, отключи вратата и влезе в тъмната кухня. Чув стваше се едновременно и глупаво, и ядосано.
Застана в мрака и се заслуша. Знаеше, че тази нощ повече кормуване няма да има, но ако му се
наложеше, щеше да вземе и пистолета, и автоматичната карабина.
Замисли се дали да не се качи горе и да си вземе пис толета, но инстинктите му твърдяха, че нещата
са спокойни. А ако не бяха, той щеше да е в по-голяма безопасност в кухнята, близо до вратата.
Отвори хладилника и си взе бира.
- Знач и да си обърна и другата буза и да си т ръгна, какт о м и предлага У илкс? - Но досегашният м у
живот бе преминал в пълна противоположност на този съвет.
Той отвори бирата и изгълта на един дъх повече от половината.
- Или да дебна Бакстър, вместо да хукна надалеч? Пипвам го като излиза от дома на някоя от
приятелките му и му прерязвам гърлото. Още малко кръв, за кой ли път. Вярно, хората ще си мислят,
че съм го направил аз, но ще има поне още хиляда заподозрени и едва ли някой ще се емне да прав и
щателно разследване.
Звучеше добре, но този акт оставяше една жена вдовица и две деца сираци, а не толкова чистеше
света от един неверен съпруг, корумпирано ченге и грубиян. „Но защо пък не? Убивал съм и по-
добри мъже от него пора ди по-малко причини.―
Допи бирата и си взе още една.
- Не, не мога да убия куч ия му син. Просто не мога да го направя. Така че трябва да си тръгвам.
Той отиде до кухненската маса и под слабата светлина от задната врата и прозореца потърси
писмото, което бе оставил на масата, но не го видя. Включи висящата над масата лампа и потърси по
столовете и пода, но писмото го нямаше.
Вече разтревожен, той изгаси осветлението и остави кутията бира на пода. Заслуша се внимателно,
но не долови никакъв подозрителен шум. Хрумна му, че леля Бети или някоя друга от близките му
може да е дошла да почисти или да остави храна. Видяла е писмото, взе ла го е и го и пуснала. Но това
не изглеждаше много вероятно.
Ако в къщата имаше човек, той вече знаеше за пристигането му. Вече можеше да забрави за
оръжията на втория етаж, защото даже и да се добереше дотам, ня маше да ги намери.
Той внимателно отиде до задната врата и хвана дръжката и.
В този момент долови познатото изскърцване откъм всекидневната. След няколко секунди звукът
се повтори. Кийт мина през коридора, влезе във всекидневната, включи лампата и каза:
- Откога си т ук?
- От около час.
- Как влезе?
- Ключът беше в бараката с инструмент и, под тезгя ха, където си е от хиляда години.
Седеше в стола люлка, облечена в джинси и пуловер. Писмото беше в скута и.
- Мислех, че ще те заваря вкъщи - каза тя, - но те нямаше, и малко остана да си тръгна, но после си
спомних за ключа и реших да те изненадам.
- Изненадан съм. - Но по някакъв нач ин той бе пред чувствал появата и.
- Имаш ли нещо прот ив, че ти се изтърсих в къщата?
- Не.
- Все още я чувствам като свой втори дом.
Кийт имаше отчетливото усещане, че това не е реално, че е някакъв сън, и се опита да си спомни
кога си е легнал.
- Сам ли си? - попита го тя.
- Да.
- Чух те да говориш с някого в кухнята, така че останах тиха като м ишка.
- Сам съм. Говоря със себе си. Къде ти е колата?
- В обора.
- Умно. А къде е господ ин Бакстър?
- На събрание на градския съвет.
- А ти къде си?