влагата и.
Тя отстъпи назад, седна на леглото и смъкна обувките си, чорапите, джинсите и бик ините. После,
останала съвършено гола, го загледа и се усмихна.
- Това не е ли сън?
И внезапно се изправи и стремително го прегърна.
- Обичам те.
Той я вдигна и я отнесе на леглото, положи я върху одеялото с крака върху ръба, после се приведе
над нея и я целуна по гърдите, по корема, приклекна и прокара език по вътрешната гладка страна на
бедрото и и тя разтвори крака, за да го улесни. Ани изпъна гръбнака си и той пъхна длани под
полукълбата и и зарови лице още по-дълбоко между бедрата и.
След малко бавно се изправи и свали колана и панталоните си.
Тя лежеше върху леглото и дишаше тежко. Плъзна се назад, намести глава върху възглавницата и
го загледа как се съблича. Не откъсваше поглед и от най-малкото му движение. Когато се наведе над
нея, тя хвана ръцете му.
Той се плъзна между бедрата и и я целуна по бузата.
- Добре ли ти е?
Тя кимна и го пое в себе си.
Целуваха се нежно, прегръщаха се и се галеха - бавно, сякаш не бързаха за никъде.
Лежаха върху леглото, всеки на страната си, тя зад него, обгърнала го с ръце и крака, вплетена в
него като лозница.
- Спиш ли? - Тя го целуна по бузата.
- Не. Мечтая си.
- Аз също. - Тя го прегърна още по-силно и потърка крака по стъпалата му.
- Харесва м и.
- Знам.
Той се обърна към нея и я прегърна.
- Ако знаеш колко път и съм си мечтала за това...
- Едва ли е било повече от мен.
- Настина ли?
- Да.
- Казах ти, че никога не съм имала връзка, откакто се омъжих. Абсолют но.
- Няма никакво значение.
- За мен има. Много е важно за мен.
- Разбирам.
- Не ти го казвам, та да си м ислиш, че трябва да се ожениш за мен. Аз съм вече омъжена. Просто т и
казвам, че това има изключително голямо значение за мен. И ако се окаже, че това е краят, аз ще
разбера. Това е, което винаги съм желала. Само този път и никога повече.
- Наист ина ли го мислиш?
- Не.
Той се засмя.
Тя го погали по косата, после седна в леглото.
- Кажи ми... имал си много жени, знам, но имало ли е друга жена?
- Нищо, за което да си спомня човек. - Той се замис ли за момент. - Ще т и призная, че никога не
успях да те прогоня от главата си. Така че не можах... искам да кажа, нямаше причина да се женя.
Тя дълго остана мълчалива, после каза:
- Може би ако не бях род ила деца, щях да цъфна някой ден на прага т и.
- Имаше места и времена, когато нямах д ори и праг. Животът ни едва ли щеше да е весел.
- Никой не може да знае. Имаше период и, когато ти завиждах, времена, когат о те считах за
мъртъв...
- Съжалявам.
- Няма нищо. - Тя замълча. - Спях с човек, когото не обичам, цели двадесет години. Това е грях. Но
повече няма да съгрешавам.
Ненавиждаше се за въпроса си, но беше длъжен да го зададе.
- Ани, защо остана с него?
- И аз самата си задавам този въпрос всеки ден. Сигурно заради децата... семейните връзки,
общността....
- Искаш да кажеш, че ако беше подала документ и за развод...
- Трябваше да се махна. А той щеше да...
- Буйства?
- Не знам. Знаеш ли, надявах се, че ще умре някой ден. Че някой ще го убие. Това е ужасно.
Ненавиждам се за тези мисли.
- Недей. Не е необход имо да чакаш някой да го уб ие.
Тя не отговори и той си помисли, че си блъска главата над двойното значение на думите му.
- Просто би могла да го напуснеш.
- Ще го направя. - Тя не го помоли за пом ощ или някакви уверения от негова страна, само каза: -
Може и да съм те чакала през цялото това време. Винаги съм знаела, че ще се върнеш. Но не искам
нищо от теб, никакви обещания да се грижиш за мен и никакви закани да се разправяш с него. Искам
да свърша всичко сама. След като дъщеря ми е вече в колежа, мога да си тръг на.
- Е, т и знаеш, че ще помогна, така че...
- Кийт , той е опасен.
- Той е абсолютен нещастник.
Тя се подпря на лакът и го погледна.
- Ако т и се случ и нещо лошо, кълна т и се, че ще се самоубия. Обещай м и, че няма да го
предизвикваш.
Телефонът иззвъня и Ани каза:
- Това е леля.
- Да? - Кийт вд игна слушалката.
- Стори м и се, че видях светлини в къщата ви. Как се прибрахте?
- Кой се обажда?
- Уорд. Просто правя проверка. Вече в леглот о ли сте?
- Разбира се. Стига ми толкова веселие за една вечер.
- А на мен не. Нямам късмет.
- Като няма - няма.
Ани се приведе към слушалката. Кийт се дръпна от нея.
- Край - каза той и затвори.
- Кой беше? - попита тя.