- Един търговец на коли.
Тя го огледа и тъкмо се накани да каже нещо, когато телефонът отново звънна.
- Да? - каза Кийт.
Някакъв женски глас - на възрастна жена - произнесе:
- Господин Ландри?
- На телефона.
- Обажда се госпожа Синклер, лелята на Ани Бакстър.
- Да, госпожо.
- Ани каза, че ще се отбие до вас за минутка на път за дома.
Кийт се ухили на напрежението в гласа на лелята.
- Отби се за м инутка, госпожо Синклер. Дори не сле зе от колата. Побъбрихме си за цените на
фермите на вратата и...
Ани силно го ощипа по ръката и се разсмя в шепа:
- Стига!
- И после си тръгна по живо по зд раво.
- Така си и пом ислих, че вече е на път , и т оч но т ова казах на господин Бакстър, когато ми се обади
преди малко. Казах му, че всеки момент трябва да се прибере.
- Сигурен съм, че всеки момент ще се прибере, госпожо Синклер.
- Много м и беше приятно да си поговорим , господ ин Ландри. Всичко хубаво.
- Благодаря, госпожо Синклер. Радвам се, че се обадихте. - И той затвори.
Ани се търколи върху него и притисна нослето си в неговия нос.
- Много си смешен.
- Също като леля ти. Тя ли го измисли?
- Ами! Трябваше да я подкупя с б утилка вино от глу харчета. - Тя се изсмя и го целуна, после се
търкулна от него и скочи на пода. - Трябва да тръгвам. - Излезе гола от стаята и отиде в банята. Кийт
чу шума на течещата вода.
Той стана от леглото и почна да се облича. Затъкна пистолета под ризата си.
- Сега вече мога да т ръгвам - каза тя, като влезе в стаята. Сграбчи дрехите си и ги хвърли върху
леглото. - Не искам да се обличам. Искам да съм гола за теб цяла нощ, цяла седмица.
- Звучи м и доста добре.
Тя си сложи сутиена, навлече отгоре пуловера, после седна на леглото и си обу бикините и
чорапите.
- Все още се обличаш отгоре надолу - забеляза той.
- Че не го ли правят и д ругите така? - Тя си нахлузи джинсите, после обувките и се изправи. -
Добре. Ще ме изпратиш ли до колата?
- Нали така правят джентълмените?
Слязоха по стъпалата ръка за ръка.
- Не ти ли се струва, че сънуваш? - попита тя.
- Направо - отвърна той.
- А аз пак се чувствам като дете. Не бях имала такова преживяване от... е, от тогава, когато с теб....
- Това е много мило от твоя страна.
- Истина ти казвам. Сърцет о ми още бие, а краката ми са станали като от кауч ук.
- А лицето т и цялот о е поруменяло и оч ите ти б лестят като от пожар. Внимавай, когато се
прибираш.
- О... - Тя допря с длан лицето си. - Да, вярно. Гос под и, да не мислиш...
- Просто си пресъздай в паметта вечерта, прекарана в ком па нията на леля Луиз, и докат о се
прибереш, всичко ще се оправи.
- Добре... - Тя се изсмя. - Ами какво да правя, ако спермата ти продължи да ми тече между краката?
Кийт се усмихна. Едно от нещата, които особено ха ресваше у нея, бяха съвсем неочакваните
словесни бисери, на които биваше способна в дадени моменти.
Стигнаха до кухненската врата и тя я отвори.
- Кийт , какво да правим?
- Само ми го кажи и вед нага го правя.
- Обичаш ли ме?
- Знаеш го.
Тя се усмихна.
- Добре ли се чуках? Направо не мога да повярвам, че съм способна да изрека подобни дум и. Чао.
Ще ти се обадя.
Той я хвана за ръката.
- Не.
- Трябва да тръгвам.
- Знам. Но... хората на мъжа ти понякога следят къ щата ми.
- О...
- Те не са те видели, когато си дошла, защото по-рано не я наблюдаваха, или и да са го правили,
просто са тръгнали подир мен, когато съм излязъл. Първо ще изляза аз и ако ме следят, ще се лепнат
подире ми. Изчакваш десет минути и тогава потегляш.
Тя остана мълчалива няколко мига.
- Това е ужасно... - Поглед на го. - Кийт , ужасно съжалявам. Нямам право да ти прич инявам всичко
това...
- Това не е по твоя вина. Вината е единствено негова. Аз мога да се справя. Но т и можеш ли да се
справиш?
- Заради теб, да - ким на тя.
- Добре. А сега, не забравяй: б ила си на гост и у леля си Лу из. Каквото и да стане, дръж се като
удавник за легендата си.
Тя кимна.
- Каква ти е колата?
- „Линкълн Конт инентал―. Бяла.
- Помни, десет минут и.
- Внимавай, Кийт.
Той излезе, качи се в колата си, махна и и потегли по дългата алея към пътя. Зави към града и
продължи още няколко мили до кръстовището, където спря.
Не виждаше зад себе си светлини от автомобил и продължи. Забеляза един полусрутен хамбар,
угаси фаровете и отби от пътя по едни разкаляни коловози от трактор до хамбара и вкара автомобила
в заплашващата да рухне всеки момент постройка.